За разлика от кокаина или хероина, алкохолът е широко достъпен и приет в различни култури. Той често се намира в центъра на редица социални ситуации и е част от живота на много хора. Но именно защото алкохолът е толкова често срещан в обществото, злоупотребата с него може да има сериозни последствия за всички ни.

 

Лечението на алкохолната зависимост може да бъде изключително предизвикателно начинание. Рехабилитационните програми представляват обичайна стратегия, но тяхната ефективност не е гарантирана. Едно от многото предизвикателства при борбата с пристрастяването е опасността от рецидив дори и след наблюдаем напредък. Причината, според изследователи от Brown University, се дължи на положението, че алкохолът всъщност покосява паметовите пътища в мозъка по много специфичен начин.


 

С други думи, въпреки че алкохолът е невротоксин, който причинява сериозни странични ефекти, пристрастеният мозък носи спомена, че субстанцията има възнаградителна стойност - за това се връща към нея. За да изследват съответните процеси зад адиктивното поведение, учените се насочват към плодовите мушици, тъй като молекулярните сигнали в техния мозък наподобяват тези при формирането на спомени и възнаградителни процеси при хората. Прибавяйки положението, че техният мозък се състои само от 100 000 неврона, докато при човешкия те са над 100 милиарда, плодовите мушици се оказват добър изследователски модел.

 

Екипът използва генетични средства, за да изключва избирателно гени, докато обучава мухите къде могат да намерят алкохол. Това им позволява да проследят кои протеини са необходими за осъществяване на поведението им. Един от тези протеини се оказва вече познат на учените под името Notch. Сигналният път, който се активира от протеина, всъщност се среща при почти всички многоклетъчни организми, което позволява на учените да генерализират резултатите и върху хората. Според публикацията в списание Neuron, сигналният път оказва влияние на генетичен рецептор от семейството D2-like, което кодира дали спомените са приятни или не. Вместо обаче да изключва или включва рецептора, сигналният път всъщност влияе на това коя негова версия ще се експресира в паметовите вериги. 

 

Ако при хората се случва по същия начин, допускат учените, една чаша вино е достатъчна, за да активира сигналния път, който обаче се връща към нормалното си състояние след около час. След три чаши, състоянието се връща към нормално след 24 часа. Ето защо екипът смята, че именно това постоянство води до промяната на начина, по който гените се изразяват в паметта.