Огледалните неврони са специфичен клас от нервни клетки, които се намират в две състояния на активация: както при извършването на целенасочено движение (например пресягане към храна), така и при наблюдение на същата операция, но изпълнена от друг. Тяхното откритие дължим на проф. Рицолати и на неговия екип от невроучени, които в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век изследват премоторните области на мозъчната кора на Свинеопашатия макак.

 

Първоначалната цел на учените е да опишат неврофизиологичната активност на зона, позната като F5, която по това време се допуска, че играе съществена роля за хватателното поведение на маймуните. Това, което се оказва изненадващо за екипа от Парма, е, че една област, принципно ангажирана с моторни актове, проявява и визуални свойства.


 

Имайки предвид еволюционната връзка между макаките и хората, учените веднага допускат наличието на аналогична област и в човешкия мозък. Първите по-систематични данни стават възможни благодарение на изследвания, проведени с функционален магнитен резонанс, отчитащ „огледална“ активност в моторни корови области като долния теменен дял и долната предна гънка, а и впоследствие – лимбичната система, която отговаря за емоционалните реакции на индивида.

 

Откритието на проф. Рицолати бива посрещнато с огромен ентусиазъм от страна на научната общност. Учените смятат, че, изолирайки огледалните зони, те изолират и субстрата на редица важни за социалните взаимодействия способности, включително разбирането на действия и език, приписването на намерения и емоционални състояния, дори расовите идентификации. В медицински план, нарушената функция на огледалните неврони се третира като причина за появата на аутизъм при някои хора. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Според една от по-популярните теории за възникването на огледалната невронна система и съответно на нейните визиомоторни свойства, появата й се дължи на процес, познат като Хебианско учене. Хебианското учене представлява метаболическо изменение в две или повече нервни клетки, по време на което синаптичната връзка между тях се заздравява, така че при увеличаване на активността на единия неврон се увеличава активността и на другия.