Обучението е процес на придобиване на знания и умения за осъществяване на различни дейности въз основа на собствения опит. Чрез повторения обикновено качеството се подобрява с всяко следващо изпълнение. Но обучението е тясно свързано с паметта.


Обучението се разделя на две основни форми, според механизмите на процеса на запаметяване – съответно асоциативно и неасоциативно. При последното се научава информация за един или няколко стимула, без да се заучава връзката между тях, докато при асоциативното обучение се заучава връзката както между стимулите, така и между поведението на човек и последиците от него.


Най-елементарният вид неасоциативно поведение е сетивното обучение, при което се възприемат и научават нови стимули, без да се заучава връзката между тях. То е добре застъпено при малките деца, при които всеки нов предмет е носител на такива стимули.



Многократното наблюдение на един и същ стимул също води до неасоциативно заучавне на информация. Това е т. нар. намаляване на отговора спрямо повтарящия се стимул – например от стряскане при повтаряне на силен шум. Но този тип хабитуално заучаване не важи за стимули, имащи значение за оцеляването – например за сигнализиране на опасност или свързани с изхранването.


Благодарение на асоциативното обучение човек се научава да говори, усвоява нови знания и се приспособява ефективно към заобикалящата го среда. Условните рефлекси са вид разновидност на този тип обучение.


Те са описани за първи път от Павлов и представляват извършване на дадена биологична реакция или функция под действието на индиферентен дразнител, който нормално не я предизвиква.


При хората разликата с животните е, че условен рефлекс може да бъде създаден и на база следване на словестни инструкции – тоест веднага „на място”.


Важна характеристика на условните рефлекси е тяхната голяма адаптивност, по което те съществено се различават от безусловните рефлекси. Условните рефлекси се променят в зависимост от конкретните условия, при които действа условният дразнител. Те се образуват в даден етап от индивидуалното развитие и изчезват, когато загубят биологичното си значение.


За разлика от тях безусловните рефлекси са вродени и постоянни – човек се ражда и умира с тях, без да настъпи каквато и да е било промяна до края на живота му.


При хората се изграждат условни рефлекси от висш порядък чрез включване на нови и нови индиферентни дразнители. В резултат на такива връзки от висш порядък се създават познания, в които се включват и думите с тяхното смислово значение.


Благодарение на асоциативното обучение хората се научават да долавят причинно-следствените връзки между събитията и външния свят.


Оперативните условни връзки са друга форма на асоциативно обучения, при която се заучава поведение, което води до желан резултат – възнаграждение и се избягва поведение, което има неблагорпиятни последици. Този т. нар. „закон на ефекта” определя в значителна степен волевото поведение на животните и човека.


Пример са дресировките на животни – например даването на храна като стимул за заучаване на сложни двигателни и поведенчески актове. При хората като възнаграждение често служат факторите на социалната среда, като положителна оценка от хора или бонифация за свършена добре работа.


Изграждането на условни рефлекси се използва за лечение на зависимост от алкохол. Така на пациентите първо се поднася алкохол, който да помиришат, след което им се инжектира вещество, предизвикващо повръщане. Многократното повтаряне на това действие води до отвращение от алкохола.