Обсесивно-компулсивното разстройство е вид тревожно разстройство, което се отличава с наличието на повтарящи се натрапливи мисли, страхове, мании и действия, чиято безсмисленост или нереалистичност човек осъзнава, но въпреки това не е в състояние да контролира.
Тревожността и нервността, пораждащи се от тези мисли, води до спешна необходимост от извършването на определени ритуали, или компулсии. Те се изпълняват в опит за предотвратяване или премахване на завладяващите мисли. Въпреки че ритуалът може временно да намали тревожността, човек го изпълнява отново, когато въпросните мисли се „завърнат“.
Този цикъл на обсесивно-компулсивно разстройство може да прогресира и продължи часове, което значително нарушава нормалните всекидневни дейности.
Смята се, че около 3,3 млн. възрастни и приблизително един милион деца и юноши в САЩ страдат от този вид разстройство. Обикновено то се появява за първи път в детството, юношеството, или началото на зрелостта.
1. Какви са симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство?
Основните характеристики са натрапливите мисли и компулсиите, ритуалите.
Експертите определят следните най-често срещани натрапливи мисли и страхове:
- страх от замърсяване или заразяване с микроби;
- страх от причиняване на вреда на друг човек;
- страх от грешка;
- страх от неудобни и смущаващи ситуации или социално неприемливо поведение;
- страх от лоши или греховни мисли;
- желание за ред, симетрия или точност;
- прекалено чувство на съмнение и необходимост от постоянно успокоение.
Основно компулсиите са свързани с:
- многократно къпане, взимане на душ или измиване на ръцете;
- отказ от ръкуване или докосване на дръжките на вратите;
- многократна проверка – например заключена ли е вратата, изключена ли е печката;
- непрекъснато броене, умствено или на глас, при изпълнение на рутинни задачи;
- постоянно подреждане по определен начин;
- консумация на храни в определен ред;
- повтаряне на специфични думи, фрази или молитви;
- изпълняването на задачи определен брой пъти.
2. Какво причинява обсесивно-компулсивно разстройство?
Въпреки че точната причина за тревожното разстройство не е напълно изяснена, според проучвания състоянието може да се дължи на комбинация от биологични фактори и фактори на околната среда.
Изследване установява връзка между ниските нива на невротрансмитера серотонин и развитието на обсесивно-компулсивно разстройство. Има доказателства, че дисбалансът на серотонина може да се предава от родителите на децата, което означава, че обсесивно-компулсивното разстройство може да бъде онаследено.
Според учените дисбалансът на серотонина засяга областта на мозъка, която се занимава с преценката и планирането, и тази, която обработва съобщенията, свързани с движението на тялото.
Друго проучване открива връзка между определен тип инфекция, причинена от бактериите стрептококи (Streptococcus), и обсесивно-компулсивното разстройство. Според учените, ако инфекцията не се лекува, освен до развитието на тревожното разстройство, може да доведе и до други нарушения при децата.
Съществуват и стресови фактори от околната среда, които могат да предизвикат обсесивно-компулсивно разстройство при хора със склонност към развитие на състоянието. Някои от тях могат да доведат до влошаване на симптомите. Тези фактори включват:
- неправда, злоупотреба;
- житейски промени;
- заболяване;
- загуба на любим човек;
- промени или проблеми, свързани с работата или образованието;
- проблеми във взаимоотношенията.
3. Лечение на състоянието
Диагностицирането на обсесивно-компулсивно разстройство се провежда от специалист, въз основа на оценка на симптомите на пациента, включително колко време той прекарва в изпълнението на т. нар. ритуал.
Счита се, че най-ефективният подход за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство съчетава лекарства с когнитивна поведенческа терапия.
Целта на този вид терапия е да помогне на страдащите от състоянието за откриването на начини за изправяне срещу страховете и намаляване на тревожността, без извършване на компулсии.
Терапията също се фокусира върху намаляване на преувеличеното или натрапливо мислене.
Медикаментозното лечение може да включва трициклични антидепресанти, инхибитори на обратното захващане на серотонина, антидепресанти.
При тежки случаи на обсесивно-компулсивно разстройство и при хора, които не отговарят на медикаментозната и поведенческа терапия, може да се използва електроконвулсивна терапия или психохирургия.
