Белите полета в паметта, забравянето на думи или мисълта са обичайно срещани при високо напрежение и стрес и, за съжаление, все по-често наблюдавани с напредването на годините.
Когато обаче тези моменти зачестят в даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза, когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация, неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването, който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението, от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност, физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия, мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години, но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява – през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола, всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски експерти.
За да се избавим от негативната статистика и рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план, очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
