Благодарение на амигдалата съхраняваме в дългосрочната памет идеите, които ни озаряват в един миг, се споменава в статия на сп. Neuron. Амигдалата се приема за мозъчна структура, на която дължим зараждането на емоциите.

Откритието е направено от екипа на Нава Рубин от Университета на Ню Йорк в опитите им да разберат как мозъкът обработва и съхранява информацията при възникването на идеи, което е протичащ мигновено, уникален за всеки човек процес.

Опасението ни, че можем да забравим бързо осенилата ни идея, според обясненията на учените, се оказва абсолютно неоснователно, тъй като пораждането й зависи от натрупания опит, който осигурява условия в един момент за намиране на по-добро решение при даден проблем. Ние осъзнаваме само резултата от този процес, което е и причината да смятаме, че идеята е плод на моментно озарение. В действителност това познание няма как да се забрави, тъй като умът вече е открил и съхранил пътя за новото решение.

За извеждането на тези изводи, учените получават съгласието на 65 души за участие в експеримента  да изследват дейността на мозъка им при разрешаването на задачи и засичане на „хрумването“.

За целта е пресъздаден перцептивен модел на озарение. На доброволците са подавани силно деформирани образи, които те след известно време разпознават. След като веднъж е разпозната визията, мозъкът по-късно лесно разгадава образа. Нещо повече, в дългосрочната памет се съхранява информация за него и той остава разпознаваем и след седмица, както показва научното изследване.

При томографско измерване на активността на мозъка, учените установяват, че в момента на озарението се активизира амигдалата, която се свързва със зараждането, както на позитивни, така и на негативни емоции. Колкото по-силна е активността, толкова резултатът по отношение на дългосрочното запомняне на решението е по-висок. Учените поясняват, че фотографиите, които използват в експеримента не носят емоционален заряд.

Според екипа, резултатите от изследванията разширяват научните представи за ролята на амигдалата в процеса на запаметяване и формирането на дългосрочната памет при рязко преструктуриране на вътрешните образи, коментират авторите на статията.