Кой не е имал мисъл, която не може да прогони от ума си? Или му е хрумнала случайна или неподходяща идея в главата? Или сте се чувствали принудени да проверите два-три пъти дали входната врата е заключена? Подобни натрапчиви мисли са нормални. Обикновено те си отиват и ние продължаваме живота си.
Но за някои хора натрапчивите мисли могат да станат неконтролируеми, постоянни и да променят начина на живот. В тези случаи може да става дума за обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
Но как точно се различават натрапчивите мисли на хората с обсесивно-компулсивно разстройство от мислите, които всички изпитваме от време на време?
Това е въпросът, на който Жан-Себастан Аудет дава отговори в своята докторантура под ръководството на Фредерик Аардема, професор в катедрата по психиатрия и зависимости в Университета на Монреал.
Аудет провежда систематичен преглед, за да определи кои характеристики са специфични за обсесивно-компулсивно разстройство в сравнение с натрапчивите мисли масово и при хора, страдащи от тревожност и депресия.
Анализът показва, че натрапчивите мисли на хората с обсесивно-компулсивно разстройство са по-чести, продължават по-дълго и създават необходимост да се действа според принудата, за да се неутрализират мислите им. Той описва наличието на значителен дистрес, причинен от тези мисли, свързани с обсесивно-компулсивното разствойство.
При хората с обсесивно-компулсивно разстройство се установяват по-високи нива на вина, отколкото при други разстройства, свързани с тревожност. Мислите също са по-неприятни, неприемливи и неконтролируеми и са свързани с по-висока степен на страх, че представянето ще се превърне в реалност. Този дистрес се причинява от сблъсъка между натрапчивите мисли и самовъзприятието на човека. Дисонансът е особено интензивен, когато човекът има смущаващи, забранени мисли. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство смятат, че действията им могат да ги изложат на опасност – например небрежността им може да ги накара да бъдат ограбени или да се разболеят. За разлика от това, депресираните хора не вярват, че представляват опасност за себе си, но са погълнати от чувство за безполезност, а хората с тревожност се възприемат като жертви на външна опасност.
Очертаването на характеристиките, уникални за обсесивно-компулсивно разстройство може да помогне на страдащите и техните близки да разберат разстройството и да осъзнаят, че мислите, които имат, нямат основа. Определянето на тези характеристики също улеснява ранната диагностика и лечение.
В повечето случаи обсесивно-компулсивното разстройство се повлиява добре от медикаменти и вид терапия, известна като „предотвратяване на експозиция и реакция“. Този подход включва излагане на хората на ситуации, които причиняват или задействат техните натрапчиви мисли и след това им помага да научат нови начини за справяне с безпокойството си. Изследователската група също препоръчва вид терапия, известна като терапия, базирана на изводи. Според тях обсесивно-компулсивното разстройство е резултат от история, която оправдава страховете на индивида, въпреки че тези страхове нямат основание в реалността. Терапията, базирана на изводи, помага на човека да види тези фалшиви заключения и в крайна сметка да спре натрапчивото си поведение, защото вече няма смисъл за него.
Проучването е публикувано в сп. Clinical Psychology and Psychotherapy.
Референции:
onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/
