Халюциногените са естествени и синтетични вещества, които въздействат по такъв начин на централната нервна система, че предизвикват не само халюцинации, но и загуба на връзка с реалността и изживяване за „разширявне“ и „извисяване“ на съзнанието. Поради тази причина друго тяхно име е и психоделици.


Те се популяризират и излизат на световната сцена, когато употребата им става масов феномен през 60-те години на миналия век, белязани от сериозни социо-културни и политически вълнения и промени. Мнозина несъзнателно ги асоциират със САЩ и няма да сгрешат, защото именно на Американските континенти виреят два от най-популярните естествени източника на халюциногени – гъбите psylocibes и кактусът пейот.


Други източици на халюциногени са индийското орехче, кожните жлези на някои жаби и др. Добре известен е и полусинтетичният диетиламид на лизергиновата киселина, подвизаващ се под простичкото название LSD.



Зад тази наглед интересна екзотика, се крие сериозна опасност – действието на различните халюциногени варира от лека психоза до животозастрашаващи състояния и дори смърт.


Халюциногени – опасностите

Ненапълно изяснен е въпросът за това на какво ниво точно действат различните халюциногени, но за сега е прието, че техните основни ефекти са върху серотонинергичните структури в кората на главния мозък и в лимбичната система (отговорна за много от емоционалните преживявания и техният анализ и оценка).


Острата интоксикация протича с две групи симптоми:

  • Психични – зрителни, слухови и тактилни халюцинации, които се появяват на фона на ясно съзнание, лабилност на поведението, хиперактивност, импулсивни действия, понижение на вниманието, деперсонализация и дереализация (своеобразно „отделяне“ от собствената личност и от реалността).
  • Соматични – учестена сърдечна честота, сърцебиене, изпотяване и студени тръпки, тремор, замъгляване на зрението, нарушения в равновесието.

В някои случаи може да има прояви на нападателност, импулсивност, агресивност и автоагресивност. Предозирането може да причини потискане на дишането и кома. Освен очевидните преки опасности от приема на халюциногените не бива да се подценяват и непреките рискове, свързани с неадекватното поведение, което излага здравето и живота на злоупотребилия на риск от най-елементарни битови инциденти и недобра оценка на обстоятелствата.


Толеранс – привикване и необходимост от по-висока доза – възниква сравнително бързо, в рамките на 3-4 дни ежедневен прием на веществата. Той обаче изчезва много бързо при въздържание – за 4-7 дни. Тогава толерирана по-рано висока доза може да се окаже прекалено висока, при загубен толеранс.


Халюциногените, за разлика от много други психоактивн вещества, не водят до физическа зависимост и абстинентни симптоми, но е възможно развитие на психологична зависимост към ефектите им.


Научен „ренесанс“ за халюциногените


Не е изненадващо, че след като употребата им се забранява със закон, следва и забрана за медицинско приложение, като те са обявени за лишени от медицински ползи вещества.

 

NEWS_MORE_BOX


Това остава дълго време непроменено, а малките проучвания през 90-те години на миналия век не носят особени резултати.


В началото на 21-ви век обаче Johns Hopkins University в САЩ се заема със сериозни изследвания в областта, които разкриват следното:

  • Псилоцибинът намалява депресията у 80% от болните, засегнати от терминално раково заболяване.
  • Псилоцибинът се доказал много по-ефективен в помощта в отказването от тютюнопушенето, в сравнение с използваните днес средства – разбира се, в комбинация с когнитивна и поведенческа терапия.
  • Веществото помогнало и в редица случаи на пациенти с иначе „нелечима“ депресия, като се смята, че е способно да „рестартира“ мозъците на тези пациенти.

Халюциногените обаче не са панацея – подчертават водещи експерти. Дори и да помогат в едни области, те могат да бъдат особено опасни в други и има строги критерии дали един пациент е подходящ или не за лечение с тях.


Съществува и обстоятелството, че преживяванията невинаги са приятни и не всеки е готов да се изправи пред тях.


Това дали приложението на псилоцибина е целесъобразно и безопасно предстои да бъде обект на задълбочени излседвания. Времето и трудът на учените и лекарите ще разкрият дали психоделиците ще станат част от арсенала ни за борба с психичните заболявания.