Какво представлява говоренето сам на себе си?

Хората говорят сами на себе си на глас по множество причини. Главната причина за това явление може да бъде самота, стрес, безпокойство или дори травма. Обикновено обаче говоренето на себе си е здравословен, нормален и дори полезен начин за обработка на мисли и преживявания.

Защо някои хора си говорят сами?


Всеки човек има свой вътрешен монолог; някои се ангажират с него, като говорят на глас сами на себе си, докато други мълчат. Две теории, обясняващи защо хората говорят сами на себе си, включват:

  • Теория за социалната изолация. Прекарването на дълго време сами прави хората по-склонни да си говорят сами;
  • Теория за когнитивното разстройство. Говоренето на себе си възниква, когато човек се сблъска с трудно препятствие или травматично събитие, което оказва влияние върху неговото психологическо благосъстояние.

Различните функции на саморазговора включват:

  • Самокритика - „Прозвучах смешно по време на тази среща.“;
  • Самонахъсване - „Подготвен съм и ще се справя добре по време на презентацията утре.“;
  • Самонапомняне - „Не забравяй да си уговориш тази среща днес.“;
  • Социална оценка - „Когато го поканя на среща, той вероятно ще каже „да“.“

Други причини, поради които човек може да говори сам на себе си, включват разсъждения, решаване на проблеми, планиране, съсредоточаване и мотивация.

Какви са ползите от разговора със себе си?

Разговорът със себе си може да бъде полезен по няколко начина. Възможно е саморазговорът да помогне за избягването на поддаването на импулси, да напътства в трудни ситуации и да помогне на човек да остане концентриран в своите цели. Спортистите, например, често използват саморазговор, за да останат мотивирани и да постигнат високи резултати.

Кога започва саморазговорът?

Повечето деца започват да говорят сами на себе си на около 2 или 3 години. След 5-годишна възраст говоренето със себе си обикновено повече придобива формата на вътрешни мисли, но никога не изчезва напълно.

Как говоренето на себе си може да бъде използвано?

Полезно е човек да използва разговора със себе си като мотивация или насърчение. Кратка фраза, казана на себе си, като "Продължавай!" често е по-ефективна от разговор с друг човек. Препоръчително е да бъде конкретизирано върху какво трябва да се съсредоточи човек. Говорене на себе си, което има за цел едновременно да мотивира и да инструктира самия себе си, се оказва полезно според проучванията.

 

Изследванията показват, че хората, които са имали въображаем приятел като деца или които са били единствено дете, са по-склонни да говорят на себе си като възрастни.

Как да спрем да си говорим сами?

Тъй като саморазговорът е естествена част от човешкото съществуване, може да бъде предизвикателство човек да спре да говори сам на себе си, особено ако го прави често. Някои насоки как човек да си говори по-рядко включват:

  • Самонаблюдение. Когато човек забележи, че говори на себе си, той трябва да обърне внимание защо го прави. Колкото повече човек може да разбере защо говори на себе си, толкова по-успешно ще спре;
  • Алтернативно действие. Всеки път, когато човек забележи, че си говори сам, може да почне да прави нещо друго вместо това, като например да пише или просто да не мисли на глас;
  • Комуникация с други хора. Една от причините хората да говорят сами на себе си е самотата. Важно е човек да определи хората, към които може да се обърне, когато иска да поговори и да не прекарва много време в изолация;
  • Използване на организационни инструменти. Ако човек говори на себе си, за да остане организиран, може да се опита да напише списъци със задачи, да използва календар или да зададе напомняния, за да бъде в крак със задачата

Кога говоренето на себе си е повод за безпокойство?

Точно както самостоятелният разговор може да бъде полезен, понякога може да бъде и вреден. Когато разговорът със себе си стане негативен или критичен, той създава нездравословен наратив, който може да повлияе на самооценката на човек.

 

Изследванията също подкрепят тезата , че някои хора, които си говорят сами по-често, го правят от самота, или защото нямат здрави или достатъчно много социални връзки. Полезна е консултацията със специалист по психично здраве, ако саморазговорът е свързан с чувство на самота или със симптоми на тревожност или депресия.

Кои психични нарушения са свързани с говоренето сам на себе си?

Някои психични заболявания са свързани с по-високи нива на когнитивно разстройство, което може да накара хората да говорят на себе си, за да се справят с техните проблеми. Използван по този начин, саморазговорът може да бъде утешителен и може да помогне на страдащия да се справи със своето състояние. Някои психични заболявания, свързани със саморазговор, включват:

Един от начините за разграничаването на здравословния саморазговор от потенциалната психоза (загуба на връзка с реалността) е да бъде обърнато внимание на това как се появяват гласовете. Здравословният вътрешен разговор със себе си е по-скоро съзнателен разговор. Ако човек отговаря на гласове в главата си и не е създал съзнателно диалога, ако има повече от един глас, които водят диалог едновременно, или ако има звуци, миризми или ярки образи, които придружават гласовете, тогава е важно посещението при специалист по психично здраве.

 

Референции:
1. Brinthaupt TM. Individual differences in self-talk frequency: social isolation and cognitive disruption
2. Hardy J, Oliver EJ. Self-talk, positive thinking, and thought stopping
3. Geurts B. Making sense of self talk
4. Verywell Health. Is It Normal to Talk to Yourself?