Както непушачите, така и повечето от пушачите са на мнение, че тютюнопушенето не е от най-безопасните занимания и цигарите определено нанасят щети на здравето. Оттук нататък влиянието им се разтегля в общественото мнение от пълно демонизиране до възхваляване.


Така или иначе, свикнали сме да гледаме на тютюна като удоволствие с прескъпа лихва, която някои от пушачите, за съжаление, плащат след дълги години. И наистина, обикновено оценяме вредата и изобщо ефекта от тютюнопушенето в светината на последствията за здравето след продължителна употреба.


Но, всъщност, никотинът е психоактивно вещество – ето ги преките му ефекти:



Никотинът е високо токсична и бързо действаща субстанция, но с кратка продължителност на действието – 20-40 минути. Поради начина му на употреба – пушене – резорбцията е много бърза – и има незабавно действие при вдишване. Една цигара съдържа около 0,5 мг никотин, а смъртоносната доза при еднократен прием е около 60 мг.


Действието на никотина върху тялото се изразява в стеснение на периферните кръвоносни съдове, повишаване на перисталтиката на стомашно-чревния тракт и понижение скоростта на метаболитните процеси.


Повлияването на никотина върху процесите в централната нервна система е комплексно. Стимулира отделянето на редица невромедиатори – серотонин, допамин, норадреналин, бета-ендорфини и ацетилхолин. Тези му ефекти са причина за психостимулиращия и успояващия (премахването на тревожността) ефект. Освен това, никотинът стимулира и един от няколкото вида т. нар. опиоидни рецептори (рецептори за опиоидни вещества като морфин), което води до активиране на мозъчната система за възнаграждение.


Острата интоксикация с никотин се проявява със странни сънища, лабилност на настроението и някои симптоми от страна на тялото като гадене или повръщане, сърцебиене, аритмия, тахикардия.


Зависимост към никотин


Никотинът при регулярна употреба е способен да създаде тежка зависимост, като в основата на това му свойство е ефектът му на стимулиране на възнаграждаващата моъчна система, както и появата на силни абстинентни симптоми при опити за спиране на употребата.


Толеранс се развива към страничните ефекти на никотина, но не и към самия него поради факта, че има кратък полуживот.

 

NEWS_MORE_BOX


Синдромът на зависимост не е еднакъв при всички хора и варира според индивидуалните им особености и може да бъде както умерено, така и силно изразен. Съществува корелация между способността за спиране на тютюнопушенето и нивото на зависимостта, като многобройните неуспешни опити за прекратяването се свързват с по-тежка зависимост. Друг признак на тежката зависимост е запалването на първата за деня цигара в рамките на половин час след събуждане.


Може да се стори изненадващо, но броят на изпушваните на ден цигари, съдържанието на никотин в тях или пък давността на пушенето не са свързани нито определящи нивото на зависимост.


Никотиновият абстинентен синдром


За възникване на абстинентен синдром е необходимо да има всекидневна употреба на никотин в рамките на поне няколко седмици. Проявява се при рязко спиране или значително намаляване на употребата на никотин, като първите симптоми възникват до 90-120 минути след последната изпушена цигара, а максимумът им е на 24-ия час.


Абстинентният синдром към никотина продължава няколко седмици, а е възможно да достигне и до няколко месеца. За диагностицирането му е нужно да има поне 4 от долните симптоми в рамките на първите 24 часа:

 

  • Крейвинг (силно желание);
  • Прилошаване или отпадналост;
  • Тревожност и напрегнатост;
  • Дисфорично настроение;
  • Раздразнителност или невъзможност за задържане на едно място;
  • Безсъние;
  • Повишен апетит;
  • Кашлица;
  • Трудности в концентрацията


Лечение на зависимостта


Не съществуват доказано ефективни методи за лечение на никотиновата зависимост. Рецидивите са чести, особено в първите 2 години след преустановяването на тютюнопушенето, като достигат до 80%.


Най-разпространена е заместващата – субституираща – терапия – във вид на никотинови дъвки и лепенки. Тя трябва да продължава поне 7 седмици и донякъде успява да предотврати появата на симптомите на абстинентния синдром.