Портокал с часовников механизъм е истинско явление в световната литература. Романът на Антъни Бърджес разказва за опита на една тоталитарна държава да превъзпита младия и садистичен Алекс ДеЛарж, който е заловен след опит за обир на дома на възрастен богат мъж, завършил с убийство. Впоследствие Алекс е превъзпитан чрез поредица от лекарства, причиняващи гадене, и излагане на графични филми, така че да се кондиционира и отврати от насилието. Накрая героят се оказва непригоден за обществото, което го е променило, и дори възвръща своите садистични импулси.  

 

Публикация в Trends in Cognitive Science ни информира, че светът може би се намира на прага на нещо подобно. В случая обаче на фокус е не точно насилието, колкото стереотипното мислене, което може да го породи. Предвид факта, че глобализацията доведе до обединяването на различни социокултурни групи в безпрецедентен мащаб, а Европейската мигрантска криза от 2015 г. със сигурност постави под въпрос мултикултурализма, редица невроучени и психолози решиха да се нагърбят със задачата да изследват механизмите зад стереотипното мислене.


 

Стереотипът представлява генерализирано убеждение относно определена група от хора (например, "жените са лоши шофьори"), което ни помага да опростим социалния свят, за да се ориентираме в него. Често обаче стереотипите водят до непродуктивна социална категоризация от типа на "ние" и "те". Използвайки неинванзивни техники за стимулиране на мозъка (транскраниална магнитна стимулация и микрополяризацияк), учените вече знаят, че предубежденията често действат извън нашия съзнателен контрол. Тенденцията да се отнасяме съмнително към хора, които възприемаме като непознати и различни, най-вероятно се е появила рано в човешката еволюционна история, когато малки групи от хора са се надпреварвали за ограничени количества ресурси.

 

По време на неинвазивната мозъчна стимулация се прилага електрически ток към външната страна на черепа, който оказва влияние на мозъчните клетки. Това се случва, докато участниците в експеримента изпълняват психически операции, за да се определи кой регион е ангажиран със съответната задача. Модулирането на мозъчната активност в тези региони може да доведе до прозрения, свързани с нашите съвременни общества, където примитивни групови отношения могат да бъдат в конфликт дори със собствените ни стандарти за равни възможности, справедливост и правда.

 

Невропсихолозите обаче ни съобщават за нещо повече от това, че стереотипите са силно вкоренени в човешкия мозък. Публикацията в Trends in Cognitive Science прави обзор на няколко експеримента, които демонстрират, че стимулиране на определени области от мозъчната кора намалява стереотипната връзка между категории като „арабин“ и „терорист“ или „мъж“ и „наука“. Авторите дори споменават, че поведенческите интервенции не са достатъчно ефективни, за да изместят социалните предубеждения.

 

Въпреки че повечето от нас бихме се съгласили, че искаме да живеем в свят, в който личните убеждения на една група не пречи систематично на друга група да получи нормално отношение, няма как да не се запитаме доколко подобни техники са адекватни. Вярно е, че стереотипите ни карат да пренебрегваме съществени разлики между индивидите, но те също така имат и благоприятни когнитивни ефекти: едно от предимствата е, че ни позволяват да реагираме бързо на ситуации, защото най-вероятно сме имали подобно преживяване преди това.

 

В този смисъл, дали преорганизацията на дълбоко заложени еволюционни принципи по подобен начин не е прекалено тоталитарно? Също така: дали ще има желания положителен ефект, вместо да превърне хората в още по-болни животни? Въпросите остават отворени.