"Нервна анорексия" в широк смисьл на думата означава загуба или силно понижаване на апетита, което не се дължи на органични заболявания.
Наблюдава се и при редица психични заболявания: шизофрения, ендогенна депресия, хистерия, невроза и др. В тези случаи анорексията води до силно изразено отслабване и изтощение. Понякога при посочените психични заболявания анорексията е пръв, основен и най-изявен симптом.
При психичните заболявания може да се наблюдава истинска загуба на апетита, която може да доведе до значително намаление на телесна маса, включително и до изразена кахексия. Този синдром може да се нарече "симптоматична нервна анорексия".
Наред с нея се наблюдава и т. нар. "първична нервна анорексия". Среща се у млади хора (по-често жени) с психопатично развитие на личността, при които няма истинска загуба на апетита, а се наблюдава активно въздържане от приемане на храна, вследствие на което рядко се стига до изразена кахексия.
Болните с анорексия могат да се раделят на 3 групи:
- Истинска, първична анорексия;
- Хистерия;
- Други психични разстройства, водещи до загуба на апетита.
Клинична картина
Първичната нервна анорексия през последните години се увеличава. При повечето болни заболяването води началото си от пубертета, а при момичетата започва и по-рано. Често началото на заболяването се предшества от семейни конфликти, нервно напрежение и неприятности.
Основен симптом се явява "страхът от напълняване" и желанието "да се отслабне". Апетитьт на болните е запазен, но те се ограничават от приемането на храна.
Силното намаляване приемането на храна първоначално води до отслабване, а след това до кахексия, която не се осьзнава и дори се отрича от болните, когато родителите и близките им обърнат внимание, че са отслабнали (болните считат, че изглеждат напълно нормално). Много болни заявяват, че не чувстват необходимост от приемане на храна, но в действителност не са загубили апетита си.
Въпреки че болните се ограничават и отказват приемане на храна, с желание говорят за хранене, присьстват на тържествени обеди и вечери, без да се докоснат до сервираната храна и въпреки това чувстват пълнота в горната коремна половина.
Болните се ограничават главно от въглехидрати, но не приемат достатьчно и белтьци.
Хранят се бавно, добре дъвчат приетата храна. Това "хранително" поведение е характерно за всички гладуващи хора, с тази разлика, че последните, за разлика от болните с анорексия, подчертават чувството си за глад, потребността от храна и ядат всичко, което намерят и им попадне.
Други прибягват към лаксативни лекарства, клизми или няколко дни налълно се въздржат от приемане на храна.
Забавено е изпразването на стомаха от течна и твърда храна, което се дължи на гладуването, водещо до слабост на стомашната мускулатура, която се адаптира към минималното количество приемана храна.
По-малко е вероятно да се касае за първично заболяване на стомаха (спазъм или стеснение на пилора), което да става причина за намаляване на храненето с цел предотвратяване на последващо го поврыщане.
Запекьт е резултат на намаленото приемане на храна и течности.
Диагноза и диференциална диагноза
Преди всичко трябва да се изключат органични заболявания, които водят до загуба на апетита и на телесна маса: злокачествени заболявания, хронична органни недостатьчности и др.
Най-трудно е разграничаването на първичната нервна анорексия от хилоталамо-хипофизарната кахексия (болест на Симондс), която има много етологични фактори (крьвоизливи, травми, тумори). Основни симптоми и при двете заболявания (нервната анорексия и болестта на Симондс) са безапетитието и кахексията.
При болестта на Симондс хипофизните хормони са понижени, а при нервната анорексия - нормални.
Анорексията може да бъде първа проява на шизофренията, ендогенната депресия, хистерията и неврастенията. В случая от решаващо значение е консултацията с психиатьр.
Лечение
Терапията на вторичната (симптоматична) нервна анорексия се свежда до лечение на основното заболяване: хистерия, шизофрения, ендогенна депресия и др.
При първичната нервна анорексия трябва да се провежда психотерапия и да се коригира нарушеното хранене, като се помогне на пациента да си изработи адекватни хранителни навици. За коригиране на нарушеното хранене се назначават венозни системи, Витамини парентерално, плазма, хуман албумин.; използват се и други анаболни стероиди. За подобряване на апетита и храносмилането по време на хранене се дават панкреасни ензимни препарати.
Психотерапията и лечението с психофармака (транвилизатори и антидепресанти) се провеждат от невротерапевт.
При своевременно започване и правилно провеждане на лечението на първичната нервна анорексия се получава подобрение и излекуване на болните: възстановяване на апетита и на телесната маса; промяна на психологическото състояние, включително и по отношение на храненето.
Референции:
"Функционални заболявания на храносмилателната система" проф. Хр. Браилски;
https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/anorexia/overview/;
https://www.webmd.com/mental-health/eating-disorders/anorexia-nervosa/mental-health-anorexia-nervosa
