Шизофренията е комплексно и многолико заболяване. Симптоматиката му е разнообразна и включва множество различни по характер и произход прояви, всяка от които по отделно не е строго характерна само за шизофренията, а може да се среща и при други психични заболявания. Не съществуват само един или два симптома, които да могат веднага да насочат специалиста към диагнозата. До нея се достига след анализ на съвместната проява на множество от симптоми.
Най-общо казано симптомите на шизофренията се разделят на три големи групи – позитивни, негативни и дезорганизирани. Позитивните симптоми обикновено са тези, които „бият на очи“ и се дължат на „надграждане“ над нормалните мозъчни функции във вид на налудности и халюцинации.
Негативните симптоми
Макар и позитивните симптоми да са по-лесно забележими, негативните са първите, които се появяват. Те са именно и фундаменталните симптоми за заболяването. Представляват намаление или потискане на нормалните психични функции и се наричат още дефицити. Обикновено първичните дефицити се наричат още и предпсихотични. След първия психотичен епизод (на позитивни симптоми), както и след всеки следващ, се добавят и вторични, постпсихотични дефицити.
Следователно, психотичните епизоди, освен влиянието, което имат сами по себе си върху пациента, имат за резултат и задълбочаване на негативната симптоматика.
Алогия е намалено количество на спонтанната реч или пък тенденция за изпразнена от съдържание реч, дори и при нормално количество. Алогията всъщност е израз на потиснатия и забавен мисловен процес. Пациентите се затрудняват да формулират смислен и бърз отговор на зададените въпроси, както и да изразят собствените си мисли.
Афективното нивелиране представлява намалена външна проява на емоционалните перживявания. Проявява се чрез застинала мимика (хипомимия), намалени спонтанни движения (хипокинезия), малко или изцяло липсващи експресивни жестове, избягване на очен контакт, липса на емоционална интонация на говора и забавена реч.
Хипобулия – редуцирана волева активност. Намаление на способността за иницииране на целенасочено поведение и постигане на съзнателно поставени цели. Пациентите изглеждат като че ли са загубили своите нормални желания, подтици и мотивация. Те са способни да започнат някакъв проект и след това да го зарежат, без никога да се завърнат към него, да се шляят по цял ден по улиците без цел и посока вместо да изпълняват ангажиментите си към работа, семейство или учебно заведение.
Следствие на хипобулията често е запусната личната хигиена, пациентите носят едни и същи дрехи и се олпакват от липса на жизнена енергия. Макар и тези прояви да се разглеждат от някои просто като мързел, то у шизофренно болните те са израз на загубата на базисните влечения и на неспособността да се поставят и преследват дългосрочни цели.
Анхедонията представлява неспособност да се преживява удоволствие от външни удоволствени (хедонични) стимули. Много от пациентите се описват като „емоционално изпразнени“, изчерпани. Те не са в състояние да се наслаждават на заниманията, които по-рано са им доставяли удоволствие като спорт, пътуване, хобита и др. Осъзнаването на тази загуба може да бъде източник на вътрешно страдание.
Апатията е симптом, който се проявява с намалена сила, интензитет на емоционалната реактивност и прави болните от шизофрения да изглеждат емоционално безразлични и отпуснати. Те са неспособни да реагират на външни събития с интензивни емоции като радост, гняв, тъга или дори страх – стига да са извън психотичен епизод.
Обаче, внимание! Апатията би мога да замаскира съпътстваща депресивна симптоматика или пък да е предизвикана от невролептици.
Хипопросексия представлява редуцирано активно внимание и се проявява с неспособност за концентрация на вниманието и за филтриране на съществените от несъществените стимули. Това прави пациентите объркани, а мисленето им – фрагментирано, накъсано.
Както става ясно, негативната симптоматика се отразява пряко на социалното функциониране на човека и води до аутизъм – социална изолация. Пациентите губят сексуално влечение, престават да се срещат с приятели и роднини, всяко ново начинание ги отблъсква и създават впечатление, че се страхуват от нови хора и ситуации. Най-вероятната причина за това е липсата на „психична енергия“.
За това и негативните симптоми са тези, които ограбват човека от неговата същност, личност и щастие. Както вече се посочи, те са и първите симптоми на шизфоренията. Макар и дискретни, забелязани навреме, те могат да насочат пациента към специалист възможно най-рано.
