Сънната апнея е болест на съвремието, тъй като случаите значително се повишават, особено изразено в развитите страни. Според проучвания от последните две десетилетия почти всеки пети мъж страда от някаква форма на сънна апнея. Жените страдат по-рядко от мъжете, като приблизително всяка десета жена е засегната от болестта, но след менопаузата рискът за двата пола се изравнява с бързи темпове.
Пряка връзка с повишаването на случаите има затлъстяването, като с всяко покачване – процентът на проявените симптоми нараства. Освен това възрастта също се оказва рисков фактор за развитие на сънна апнея. Структурните промени в носа и гърлото като увеличени сливици, увеличена увула или известна още като мъжец, както и честата употреба на алкохол са други рискови фактори, заедно с тютюнопушенето, наличието на гастро-езофагеален рефлукс и роднини от първа линия със сънна апнея.
При пациенти, страдащи от сънна апнея се отчитат и невропсихични нарушения в различни когнитивни направления, като основната и ключова причина е намаленото количество кислород, което достига до мозъка – структура, която е изключително чувствителна към недостига или липсата му.
Има доказателства, че сънната апнея не води до влошаване на интелекта, а паралелно с това настъпващите невропсихични нарушения са обратими след провеждането на терапия. Паметта се засяга в определена степен, като предимно това засягане е за сметка на краткосрочната компонента.
Установен е дефицит в някои когнитивни сфери като внимание, памет, психомоторна скорост, екзекутивни функции, езикови функции. В повечето изследвания най-честият симптом е изразената дневна сънливост. Други симптоми с висока честота са умора, влошено качество на живот, затруднени социални контакти, намалена работна ефективност. При пациентите с обструктивна сънна апнея се установяват психопатологични промени като депресия и хипохондрия.
Паметта е когнитивна система, отнасяща се до капацитета да се складира и възстановява в съзнанието на базата и на предишен опит. Паметовото нарушение би могло да се дължи на засягане на всеки един от последователните етапи, необходими за заучаването на нова информация – регистрация, кодиране и съхранение, припомняне.
Установено е значимо нарушение на незабавното повтаряне на вербална информация. Факторите, които обясняват тези промени са нарушение на краткосрочната работна памет, следствие на което има проблеми във вербалното незабавно повтаряне, вербалното заучаване и отложеното повтаряне. Намерени са и значителни промени в отложеното повтаряне, което е резултат от увредено задържане, съхранение или извличане от дългосрочната памет.
Резултатите от проведените проучвания не са категорични за наличието на трайни и необратими паметови нарушения при пациентите с обструктивна сънна апнея, но преобладават заключенията за наличието на нарушение в краткосрочната памет, предимно в незабавното повтаряне на вербална информация.
Референции:
1. Findley L., Barth J., Powers D., Wilhoit S., Boyd D., Suratt P., Cognitive impairment in patients with obstructive sleep apnea and associated hypoxemia, Chest;
2. Engleman H., Joffe D., Neuropsychological function in obstructive sleep apnoea, Sleep Medicine Reviews;
3. Verstraeten, E., Neurocognitive effects of obstructive sleep apnea syndrome, Current Neurology and Neuroscience Reports.
