Най-мащабното изследване върху мигрената е завършено наскоро, разкривайки пет генетични региона, свързани с мигренозните пристъпи. Тези открития предоставят нова алтернатива на учените в борбата с коварното заболяване.

 

Мигрената е болестно състояние, което се характеризира с невероятно главоболие. Тя засяга всеки седми човек. През 2010 г. е призната за седмата най-разпространена болест, причиняваща намалена трудоспособност и жизнеспособност, а по-тежките й форми са признати за степен на инвалидност. Възприема се като неврологично разстройство.


 

Мигрената е трудна за изучаване, понеже все още няма биологични маркери, които да свързват епизодите й и тяхната честота. Водещият изследването, доктор Аарно Палотие, заявява, че мигрената, както епилепсията, е изключително трудна за изучаване, понеже между епизодите на пристъпи, пациентите са клинично здрави и е изключително трудно да се намери следа в техните биохимични изследвания.

 

В това изследване международен екип установява 12 генетични области от човешкия геном, които са свързани с податливост към заболяването: от тях 7 потвърждават стари открития, 5 са нови.

NEWS_MORE_BOX

 

Осем от регионите са в близост до гени, отговарящи за кръвоснабдяването на мозъка, а други два – с поддръжката на здрава мозъчна тъкан. Регулацията на тези два гена трябва да е важен ключ в развитието и протичането на мигрената.

 

Екипът провежда проучването си при над 100 000 пациента, сравнявайки техните данни с тези от 29 геномни изследвания. Получават любопитни заключения: всички региони, сочени за свързани с мигрената, споделят една съвкупност от гени, които са крайно чувствителни на оксидативен стрес. Оксидативният стрес е пряко свързан с нарушена функция на клетките.

 

Мигренозните заболявания са причина, освен за излишно страдание, за огромни болнични разходи и икономически загуби. Това е най-скъпо струващото неврологично заболяване в Европейския съюз, оценено на 27 милиарда евро годишно. Повече от половината загуби са причинени от неявяване на работа, а за хората страдащи от мигрена е изчислено, че работоспособността им по време на пристъп е намалена с над 1/3. 

 

Екипът смята, че гените, намиращи се в тези райони, имат нарушения в съгласуваното си действие, което уврежда мозъчната функция, водейки до тежките пристъпи. Макар да са направили значителна крачка напред, има нужда от още информация и години анализи, преди дори да започне да се обсъжда генетична терапия.