В предни материали засегнахме няколко вида игри и посочихме тяхното значение за развитието на детето. Има една категория игри, която включва в себе си всички компоненти на игровата дейност и често дори се изолзва с терапевтични цели.  Това са музикалните игри.

 

Музикалните игри са източник на удоволствие и емоционална наситеност с включените в тях разнообразни действащ и подчертана мелодичност. Хармоничност и пълнота в музикалното възпитание на децата не би могло да се постигне, ако в неговия процес не е отделено нужното внимание на музикалните игри, които допринасят за обогатяването на емоционалния живот на децата.


 

Музикалните игри имат висок развиващ ефект, защото насърчават детската активност и самостоятелност. Чрез тях лесно се изграждат умения и навици за ритмичност. Те могат да се използват и за диагностика на музикалните способности, да се открои емоционалната отзивчивост на децата към музиката, музикално-слуховите им представи, музикалната им памет, въображение и др.

 

В живота на детето музикалните игри се организират и ръководят от възрастните или са с подчертана самоорганизация и автодидактизъм и се разгръщат както в учебните форми по музика, така и в самостоятелната практика на децата. В този смисъл може да се каже, че музикалните игри функционират като педагогическо средство и като самостоятелна детска дейност. Те съдействат за приобщаване към различни видове музикални занимания – слушане на музика, изпълнение на музикални произведения и присъщите за тях движения.

 

Както и другите игри с готово съдържание и открити правила, музикално-развлекателните игри твърде рано навлизат в живота на децата посредством общуването им с възрастните. Те имат подчертано развлекателен характер и са ориентирани към обогатяване на емоционалния свят на децата. Музикалните игри имат художествено образно отражение на действителността и засягат широка гама от преживявания. Дават възможност на детето да се изрази чрез музиката и изпълнение на разнообразни движения и действия, както и да съпреживява с партньорите различни емоции. Те съпровождат децата от най-ранната им възраст като средство за забавление. Въвеждат децата в широкия свят и ги запознават с различни добродетели.

 

Музиката в живота на човека може да има и едно друго измерение и успешно се използва като терапевтичен метод. Клиентите на психолога могат да се справят с проблемите си чрез музиката като способ за невербална комуникация. Терапевтът може да започне с игра на мелодия и след това да покани клиента да се присъедини или да отговори със собствените си инструменти.

 

Музикалната терапия е клиничната и основана на доказателства употреба на музикални интервенции за постигане на индивидуализирани цели в рамките на терапевтичните отношения с утвърден музикален терапевт. Музикотерапевтите могат да се справят с познавателни, комуникативни, емоционални, музикални, физиологични, психосоциални, сензомоторни или духовни цели. Най-общо казано, музикотерапевтичните интервенции могат да включват слушане на музика, говорене за музика, създаване на музика и/или преминаване към музика. Специфичната интервенция или интервенции се избират въз основа на специфичните нужди, способности, цели и предпочитания на клиента. 

 

Музикотерапията се използва за много различни проблеми. Тя работи на много различни нива и много различни начини. Доказано е, че музиката може да повлияе на сърдечния ритъм и дишането, както и да насърчи отделянето на ендорфини и да има естествен болкоуспокояващ ефект. Доказано е също, че намалява мускулното напрежение и може да насърчи релаксацията. Музиката също може да бъде полезна за освобождаване на спомени и справяне с негативни чувства, които може да са били подтиснати, което може да повлияе в промяна на поведението и да повлияе на поведенчески проблеми при децата. Възпроизвеждането на музика също може да подобри уменията като комуникация и физическа координация.

 

Музикалната терапия е гъвкава модалност на лечението, способна да улеснява управлението на симптомите и да подобрява качеството на живот на хората с ментални проблеми. Квалифицирани и утвърдени музикални терапевти използват активни и пасивни интервенции за музикална терапия, с цел насочване към конкретни цели като подобряване на настроението, повишаване на съответствието и мотивацията и засилване на емоционалната изява. Данните сочат, че интервенцията от музикална терапия води до клинично подобрение при деца с редица нужди за психично здраве и тези ползи се наблюдават сред деца с различни диагнози. Данните също така предполагат, че музикотерапията е рентабилна, има малко неблагоприятни ефекти и се приема добре от деца с проблеми в развитието, поведенчески или ментални проблеми.

 

Музикотерапията може да изиграе отличаваща роля при деца с нарушения на обучителните способности. Изследванията и клиничният опит не оставят съмнение, че музиката влияе на невралната обработка. Обучените музикотерапевти използват тази способност за извършване на терапевтични промени в множество сфери на лечение. 

 

Музиката има влияние върху мозъчните функции и има неврологични основи, залегнали в основата на музикалните интервенции в двигателната, емоционалната, когнитивната, комуникативната и социалната сфера.

 

Музикотерапията при деца с разстройства от аутистичния спектър се отнася до музикални преживявания и връзките, които се развиват чрез музика, които дават възможност за комуникация и изразяване и помагат за подобряване на основните симптоми на аутизма като съвместно внимание, комуникация, изразяване и ангажираност. Музикалните терапии включват структурирани и неструктурирани индивидуални и групови сесии с и без лидер, които включват игра и/или слушане на музика.

 

Музикотерапията има ползи за деца с аутизъм в областите на социално взаимодействие, вербална комуникация, иницииращо поведение и социално-емоционалната взаимност. Този метод на лечение често е импровизационен и неструктуриран и практикуващите смятат, че може да подобри основните умения, често участващи в споделен музикален процес (т.е. социална реципрочност, съвместно внимание, контакт с очите). 

 

Музикотерапията набира голяма популярност през последните години, но все още има погрешни схващания за този метод. Едно такова погрешно мнение е, че музикотерапията и слушането на музика е едно и също нещо, но на практика музикотерапията е много повече от просто слушане на музика.