Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, което променя паметта, мисълта и начина, по който се извършват обикновени действия.

 

Заболяването засяга все по-голяма част от населението в световен мащаб.


 

Въпреки че болестта на Алцхаймер предизвиква необратими неврологични увреждания, ранното установяване и намеса биха били ефективни за намаляване на прогресията ѝ. Но обикновено пациентите нямат ранни поведенчески прояви.

 

Преди проявата на симптомите на болестта на Алцхаймер, най-често използваният метод за установяване на риска от развитие ѝ е измерването на нивата амилоид-бета или тау белтъците в гръбначномозъчната течност.

 

Това изследване е инвазивно, болезнено и скъпо за извършване.

 

Изследователски екип от Caltech и Института Хънтингтън по медицински изследвания е постигнал успех в разработването на обикновен поведенчески тест, който да измерва риска от развитие на болестта на Алцхаймер преди появата на симптоми.

 

Целта на теста е да установява поведенческите промени много по-рано от развитието на заболяването чрез подход, който е значително по-неинвазивен от изследването на гръбначномозъчна течност.

 

В проучването са участвали 40 участници на средна възраст 75 години в добро умствено здраве.

 

Извършени са различни изследвания, свързани с оценката на риска от развитие на болестта на Алцхаймер - ядрено магнитен резонанс на мозъка, геномно секвениране, както и инвазивно изследване на гръбначномозъчна течност.

 

Според тези биологични маркери е определен рискът при всеки участник.

 

Учените са разработили задача, в която участниците да извършат така наречения тест на парадигмата на Струп.

 

Той се състои в това да се покаже на участниците дума, която означава наименованието на различни цветове, изписана в различно оцветен шрифт.

 

Самата дума невинаги е съвпадала по значение с цвета на шрифта, например в някои случаи думата “червено” е била изписана в зелен цвят.

 

Във всеки етап от теста участниците е трябвало да посочат или цвета на шрифта, или значението на самата дума.

 

В сравнение с назоваването на самата дума, назоваването на цвета на шрифта е било по-затрудняващо за участниците, отколкото е изглеждало.

 

В проучването изследователите били добавили и скрит елемент от парадигмата на Струп - точно след представянето на думата, която участниците е трябвало да назоват, се е появявала за много кратко време дума с безцветен шрифт, така че участниците да не могат съзнателно да го установят.

 

Целта на думата с безцветния шрифт е била да разсее участниците и да се оцени скритата част от умствения капацитет.

 

В допълнение към съзнателното и целенасочено обработване на информацията, мозъкът има отделна система, в която сетивната информация се обработва несъзнателно - това е скритата умствена дейност.

 

Проучването е било двойно сляпо - нито участниците, нито изследователите са имали информация за умственото здраве на участниците преди провеждането му.

 

Тестът е показал, че участниците с висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер са имали забавяне от около 4% при назоваване на думата.

 

Тези резултати предполагат, че болестта на Алцхаймер може да повлияе скритата умствена дейност много по-рано преди засягането на съзнателната умствена дейност.

 

По този начин тестът за анализ на скритата умствена дейност би бил ефективен за установяване на пациенти с по-висок риск от развитие на заболяването.

 

Учените поясняват, че тестът все още няма диагностична стойност и не може да оцени индивидуалния риск от развитие на Алцхаймер, но показва връзка между високия риск от развитие на заболяването и по-лошия резултат на теста.

 

Следващата стъпка за разработването на такъв тип изследване е да се комбинират резултатите от този тест с други показатели - сърдечна честота или други неврофизиологични маркери.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1002/dad2.12340