Болестта на Паркинсон е едно от най-разпространените невродегенеративни заболявания, което се характеризира с триадата от симптоми: тремор в покой, мускулна скованост и акинезия - нарушени двигателни функции. Симптомите, свързани с двигателната дейност, често се появяват след развитието на другите прояви. Някои кожни заболявания дълго време са били свързвани с болестта на Паркинсон и вече е установено, че съществува повишена изява на някои дерматологични заболявания при засегнатите пациенти. Себорейният дерматит се счита, че се развива като ранна изява на болестта на Паркинсон, която е свързана с нарушената регулация на автономната нервна система. Също така е бил установен повишен риск от меланом при пациенти с Паркинсон.

 

Друг рисков фактор за меланом е светлият цвят на косата и любопитното е, че рискът от развитие на Паркинсон също е повишен при пациентите с тези външни характеристики. Други проучвания са посочили по-често развитие на Паркинсон при пациенти с булозен пемфигоид - автоимунно заболяване, което се проявява със значителен сърбеж и наличие на пълни с течност мехури. Протеинът алфа-синуклеинн е генетично свързан с болестта на Паркинсон и се среща както в централната нервна система, така и в кожата. По-високи нива от този протеин са били наблюдавани в кожата на пациенти с Паркинсон.


 

Себорейният дерматит е често срещано хронично възпалително заболяване на кожата, което се проявява по участъците, богати на себум, като скалпа, лицето, линията на косата, веждите, назолабиалните гънки, ушите, горната част на врата, сгъвките на кожата по крайниците. Най-често себорийният дерматит се среща при деца, юноши и в млада възраст. Повишеното производство на себум, както и увеличеното размножаване на бактериите от вида Malassezia, са два от водещите фактори, които допринасят за развитие на себореен дерматит. Себореята се свързва с болестта на Паркинсон и се наблюдава при 52-59% от случаите. Тя се определя като кожна изява на паркинсонизма, най-вече на постенцефалния паркинсонизъм и при тези пациенти кожата се описва като лъщяща, мазна и с характерно акне, склонно към белези.

 

Предишни проучвания са показали, че себорейният дерматит е ранна изява на Паркинсон, която настъпва поради нарушение във функциите на автономната нервна система, преди развитието на двигателни смущения. Смята се, че себорейният дерматит може да се счита като ранен маркер за болестта на Паркинсон. Подходящата терапия за това състояние е антимикотичното лечение, което се състои от употреба на кетоконазол, който има ползи и при пациенти с Паркинсон, тъй като намалява растежа на бактериите от рода Malassezia и намалява производството на ензими. Противовъзпалителните средства, които се прилагат локално, например локалните стероиди и калциневринови инхибитори, също могат да се използват в лечението, защото подорбяват качеството на живот на пациентите.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5352163/