Ново проучване потвърждава биологичната основа на един културен феномен, който „твърди“, че хората, които четат едно и също четиво, демонстрират еднаква мозъчна активност няколко дни след края на четенето.
 
Според водещия изследовател проф. Грегъри Бърнс от Университета в Емъри, Атланта, целта на проучването е да се разбере начинът, по който историите достигат до мозъка ни, както и това, което се случва веднъж достигнали до него. 
 
В проучването участие взимат 21 души, които трябва да прочетат една и съща история – трилър от Робърт Харис - „Помпей“. Бърнс пояснява, че силното наративно начало, каквото е в този роман, е от решаващо значение за проучването. 
 
Участниците прочитат откъси от романа в рамките на 30 страници, след което са подложени на тест, който проверява доколко са разбрали съдържанието. След теста доброволците са подложени на сканиране на мозъка с ядреномагнитен резонанс, за да могат учените да проследят мозъчната им активност.
 
След като всеки от участниците прочита деветте любими части от романа, те се връщат за допълнително сканиране, за да може да се установи дали има трайни ефекти в мозъка им. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Последващите тестове установяват продължителна активност в соматосензорната кора – областта в мозъка, която отговаря за проприоцепцията и допира. Осветява се също така и централната мозъчна бразда, която се свързва с „познанието за заземеност“ - термин, който се използва, за да се опише способността да се визуализират определени действия, без те да бъдат извършени. 
 
Взети заедно, тези две открития „говорят“ на Бърнс и екипа му, че докато четем, ние всъщност се превръщаме в главния герой – и с ума, и с тялото си. Проучването показва, че това се случва и на биологично ниво. 
 
Данните са публикувани в Brain Connectivity