Мозъкът е като сбор от плътно вплетени един в друг мускули, всеки от които отговаря за конкретна задача. Ако упражнявате само един от тези мускули, той естествено ще заякне, но за да подобрите когнитивните си възможности трябва да правите упражнения за целия мозък. Ако например по цял ден се упражнявате в събирането на числа, ще станете много добър в аритметиката. Но ако никога не се решавате на предварителна преценка, умение за което отговаря мускул, различен от този на аритметиката, едва ли ще успеете да прецените правилно числеността на една тълпа.
Измислянето на упражнения, които да тренират целия мозък, а не само малки части от него, се оказва много трудна задача. Учените са единодушни, че поредиците от упражнения, които например комбинират зрителни задачи, упражнения за двигателна координация и игра за откриване на думи – могат да се окажат много полезни. Кръстословиците също се оказват много полезна гимнастика за мозъка. Те упражняват паметта, пространственото разположение.
Но най-добрата мозъчна гимнастика се оказва истинският живот. Обществената активност, интересът към изкуството, слушането на музика, политическата ангажираност и богатият социален живот са перфектна тренировка.
Не винаги, обаче, е възможно да се развива целият набор от когнитивни възможности. Като всяка друга част от тялото с възрастта и мозъкът отслабва, а и много хора не могат да водят пълноценен живот, защото са принудени да работят скучна работа или по някаква причина им липсва интелектуална стимулация.
Колкото по-възрастен е човек, толкова по-малко възбудими от естествени стимули са невроните му. Това се дължи на намалелия брой хормони и невротрансмитери, но и на по-малкото нови и вълнуващи преживявания. Когато мозъкът е преминал през нещо, не иска да отделя повече енергия, за да го преживява пак. И докато мозъчната активност обостря ума, то липсата на такава го прави ленив. Затова няма значение какво ще изберете – компютърни игри, четене, слушане на музика или спорт. Важно е тази дейност да ви носи радост.
