Гама-аминомаслената киселина, позната с латинското си съкращение GABA, е мощен инхибиторен невротрасмитер. В човешкия организъм киселината има две основни функции – понижава невронната възбудимост из цялата нервна система и директно влияе на регулацията на мускулатурата и нейния тонус.
Съвременната наука приема хипотезата, че GABA е основното оръжие на човешкия организъм срещу силно негативните емоционални състояния на тревожност, безпокойство, и по-рядко - страх. Често тези състояния се смятат за припокриващи се, но между първите две и страха има ясна разлика. Докато безпокойството и тревожността са неспецифични състояния на изострени възприятия и очакване на негативно събитие, старахът е по-силен и насочен към специфична заплаха.
При тези състояния, за нервната система е характерно прекомерно напрежение и свръхактивност на някои превъзбудени неврони. Когато GABA се свърже с рецептори на тези неврони, активността им се понижава, а това резултира в постепенно успокояване на нервната система.
Хипотезата е подкрепена от множество факти, познати от ефектите на различни медикаменти. Активните съставки в успокоителни препарати като Валиум, Ксанакс и др., често използвани за потискане на тревожност, безпокойство, паника и неврози, се свързват със същите нервни рецептори с които се свързва и GABA. Целта на тези медикаментозни средства, познати като бензодиазепини, е да усилват естествените функции на GABA за понижаване на невронната активност.
NEWS_MORE_BOX
Тези успокоителни молекули обаче не действат сами или навсякъде. Те трябва да се свържат със специфични GABA-рецептори. Около 40% от синапсите в човешкия мозък работят с тази молекула и имат съответните канални рецептори. Когато GABA се свърже с рецептора, той променя леко формата си за да позволи през каналчето му да преминават йони. След свързване, каналчето позволява преминаването и навлизането в неврона предимно на отрицателно заредени хлоридни йони, което понижава чувствителността и възбудимосттта на неврона като цяло.
Поради това си свойство, GABA се нарича инхибиторен или потискащ невротрансмитер, за разлика от възбуждащите невротрансмитери, като глутамата, който подсилва неврните импулси в неврона.
