Статистиката може да се счита от някои и като „суха“ наука, лишена от окраската на динамиката в живота на действията. Това звучи дори и закономерно, когато става въпрос за сфера като медицината – където днес повече от всякога всеки живот, всяка съдба е от значение. 


Истината е обаче, че както навсякъде, така и в медицината качествената статистика може да има особено голямо значение и дори да спасява. Съвестното и професионално събиране и анализиране на фактите позволява изграждането на добра здравна политика, която в бъдеще ще може да насочи средства и интелектуална мощ в правилната посока, според предвидените нужди на обществото.


Възраст на отключване на психичните болести – защо е важна?



Когато пациентът влезе в кабинета, нерядко в мисълта на лекаря изплуват болестите, характерни за неговата възрастова група – с минаване на годините и трупане на опит този процес може да придобие автоматичен характер.


Но това не единствената причина, поради която е важно да се изучава кога именно се отключват повечето психични разстройства.


Доброто познаване и изследване на възрастовата структура на заболеваемостта от различните психични болести е незаменим инструмент за насочената превенция и профилактика на психичното здраве. Едно такова насочено поведение може да вложи енергия в предотвратяването на развитието на психичните болести или пък в ранното им откриване и лечение, намалявайки риска от вторични усложнения.


Винаги профилактиката излиза по-изгодна във всяко едно отношение, отколкото лечението – повече хора остават здрави, пълноценни, щастливи и работоспособни участници в обществото, допринасяйки за неговото културно, духовно и финансово богатство.


Повечето психични разстройства дебютират в юношеска и млада възраст


Според данни на Световната здравна организация (СЗО), анализирала данните от множество проучвания по цял свят, става ясно, че сериозна част от психичните заболявания се отключват през пубертета и младата възраст (20-те години). Въпреки това, към лечение се пристъпва едва години по-късно. Тежките психични разстройства нерядко са предхождани от по-леки такива, които обаче не са били забелязани и не са стигнали до търсене на лекарско съдействие.


Не е изненада да се разбере, че разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност има средна начална възраст между 7 и 15 години – ученическата възраст. Счита се, че от него са засегнати 1,5% от децата в ранна училищна възраст в Европа, докато за САЩ те са цели 5%.

 

NEWS_MORE_BOX


Поведенческите разстройства с агресивно, противопоставящо се и антисоциално поведение също имат ранна възраст на проява, като сред децата те са по-чести у момчетата, докато при достигане на юношеската възраст те са еднакво проявени както у момчетата, така и у момичетата.


Някои тревожни разстройства – като голяма част от фобиите и тревогата от разделянето – също се отключват в ранната възраст от 7-15 години. За сметка на това генерализираното тревожно разстройство, паничното разстройтво и посттравматичното такова имат значимо по-късна възраст на поява, която е и много широка – варираща между 25- и 55-годишна възраст. Подобно е положението и за афективните разстройства.


Що се отнася за злоупотребата с вещества, то едва ли средната възраст ще изненада някого – 18-29.


От психотичние разстройства особено социално значение има шизофренията – счита се, че нейната честота е 1% - един от сто души е засегнат от нея. Средната възраст за равитието ѝ е 15-35 години.

 

Какво означават тези факти? Означават, че един нищо не подозиращ човек, достигнал например 30-годишна възраст, с професионална, личностова и семейна реализация, може да бъде застигнат от шизофрения. Не само може, а се случва и често. Ако смятате, че ваш близък има нужда от психична подкрепа, окуражавайте го да потърси помощ, независимо от възрастта му!


И възрастните не са пощадени


Напредналата възраст се свързва с редица психотравми, пред които се изправя възрастният човек – пенсионирането и намаляването на дохода и обществения престиж, овдовяването, загубата на близки и постепенното стесняване на кръга от приятели и познати, раздялата или отдалечаването на децата, влошаването на общото здраве и намаляването на възможностите за самообслужване и независимост.


Тези фактори не са способни да предизвикат психично заболяване, но превръщат приспособяването към старостта в предизвикателство. За това и не бива да се изненадваме, ако ние или някой близък изпитва затруднения в постигането на психично равновесие в старостта и се нуждае от помощ и подкрепа.