Милена Паунова е магистър логопед и създател на Центъра за езиково и говорно развитие „Милеа“ и един от основатели на началното училище със същото име. 

Интересите и работата ѝ са насочени към клиничната част от логопедичната наука и практика, ранната интервенция, превенция и терапия.
Работи с деца, които имат особености в сензорната интеграция, изоставане в психомоторното развитие, нарушения в орално-моторните механизми и свързаните с тях затруднения, развитийни проблеми в говора и езика.

Потърсихме я за впечатленията ѝ относно влиянието на мерките срещу разпространението на новия пандемичен вирус върху обучителния процес при малките ученици и развитието на децата, като цяло, както и контретно при наличието на специални образоватени потребности. Ето какво споделя тя за Puls.bg



- Г-жо Паунова, Вие ръководите логопедичен цетър за деца и сте създател на начално училище. Работите много с деца със специални потребности. От първите въведени мерки заради разпространението на коронавируса минаха няколко месеца. Как се отразиха мерките на развитието на децата? Какви са Вашите наблюдения?

 

От първите дни на извънредното положение, което после премина в извънредна обстановка, заедно с психолога на центъра и училището Диляна Цветкова, и с останалите колеги наблюдаваме и дискутираме мерките и правилата, с които целият свят бе залят. В настоящата безпрецедентна ситуация децата имат нужда от здравата подкрепа на възрастните. Всичко свързано с по-безопасното ни съществуване, общуване, обучение, трябваше да бъде прието и осъзнато първо от нас, тъй като нашите действия и поведение са тези, които въздействат върху развитието на детската психика. Правилата за физическа дистанция, указанията за миене на ръце, носенето на маски в затворени пространства е хубаво да бъдат представени по един забавен, достъпен и интересен начин за децата. От родителите, близките, приятелите или други значими хора, които полагат грижи за тях зависи много как детето преживява ограниченията и страхът от новата ситуация. Големите хора са най-силната закрила и сигурност, ако те са успели да се справят със собствените си тревоги и страхове, малките са приели и преживели по-лесно промените в ритъма на живот.
Ако мама и тате работят  от вкъщи, имат режим и ясно поведение, детето наблюдава и приема този модел на функциониране. 


Разбира се, че при някои деца с особености в развитието, това не се случва естествено. Рязката липса на динамика и дейности, които ги структурират и подкрепят извън домашната среда върна неефективните модели и механизми за справяне с нежеланите ситуации. 


При значима част от децата образователните занимания и терапии в електронна среда бяха неприложими. Този вид обучение не позволява на децата със специални образователни потребности да реализират своя потенциал. Именно за тях изготвихме материали, записахме обучителни клипове и терапевтични програми приложими в домашна среда. Целта ни беше да пренесем част от училището в домовете им. Така, когато показвахме дадено упражнение, нашите помощници-родителите имаха нужните материали и по-лесно прилагаха показаното.


За съжаление, доста деца най-вероятно станаха по-зависими от „умните устойства”(таблети, лаптопи,телефони), защото по време на изолация всичко се случва в електронна среда.

 

 - Откъде произлизат най-големите проблеми за тези Ваши констатиции, Вие работите в екип и с други специалисти и колеги?


Бих искала да бъда много предпазлива в своите констатации и вярвам в решаването на повечето проблеми, предизвикани от социалната изолация. Лично за мен липсата на психологическа помощ в тези първи дни и месеци на кризата, опитът да се налагат мерките, като се използва страхът на хората и до този момент,ще се отрази и в бъдеще. Затова подкрепата в тези моменти е много важна, защото аз и моите колеги ежедневно се сблъскваме с нестандартни, необичайни, трудни за приемане ситуации.

 

-  Ще можем ли някога да компенсираме, да „изчистим“ вредите от „карантината“ и дистанцирането върху детското съзнание? До какво би довело обратното? Все пак ни предстои и нова учебна година, която най-вероятно ще протече най-малкото частично дистанционно.


Аз лично вярвам и се надявам, че социалната изолация по време на извънредното положение доведе до повече осъзнатост и усещане за радост,че всички ние ще общуваме отново, ще се срещаме и ще излизаме от домовете си, защото хората сме социални създания. Социалното дистанциране е процес, който може да бъде овладян с подкрепата на семейството, учителите, терапевтите и специалистите работещи в моята сфера. Родителите и учителите са основните хора, които могат да вдъхновяват децата да откриват и преживяват общуването и социалната среда като важна част от живота си.


 - Колко ефективно може да бъде обучението онлайн, всъщност?


Дигитализацията в образованието е динамика, която е необратима, дори и без условията на световна пандемия. Технологиите променят начина на предаване и възприемане на информация, правят го по-лесен и забавен. Обучението онлайн може да бъде ефективно само, ако развива социалното участие и взаимодействие чрез различни комуникационни приложения в интернет.


За дeцaтa в нaчaлeн eтaп съм категорична, че обучението в електронна среда е неподходящо и неефективно. За малките деца присъствието в yчилищe носи социално развитие и позитивни преживявания. В началното училище, на което съм основател, детето е активен участник в процеса на подбор на учебния материал, овладяването му и прилагането на наученото. При нас ученето е забавно и включва движение, работа със сетивата и преживяването на успех. За нас е важно, училището и учителите да отговорят на детските потребности за учене. Сензорно-базираният обучителен подход, който разработихме е най-лесният и ефективен начин, учебният процес да включва това, което децата разбират и влагат в думата „учене“.


 - А колко е здравословната норма за стоене пред екран при малките деца и ученици?


На този въпрос не мога да отговоря конкретно, защото не съм специалист и моят отговор ще бъде субективен.В света се правят редица изследвания, които установяват, че дългото време, прекарано пред екран, пречи на развитието на способността за концентрация, развитието на когнитивните процеси, както и на усвояването на езикови умения. Малкото дете се нуждае от движение, преживяване и стимули от външната среда. Когато то е оставено пред монитор, таблет или телефон за прекалено дълго време, целият му организъм страда, и психологично и физиологично. Липсата на мотиватори и стимули за развитие от реалния свят водят до забавяне на развитието на мозъка му. Поради тези причини, според мен и моите колеги, малките ученици не бива да прекарват повече от два часа сумарно на ден пред екран, телефон или друго „умно устройство“ 

 

- Вие сте специалист с дългогодишна практика в обучението на деца, можете ли да формулирате препоръки, които да се вземат предвид от институциите и от родителите, относно налагащия се в момента временен модел на образование, с които би могло да се избегне евентуано натрупването на дефицити в обучението на децата, особено на тези, имащи затруднения в него? На какво трябва да се обърне особено внимание?


Дълго време специалистите повтаряха колко е вредна за децата злоупотребата с електронните устройства. Ето защо, сега е много важно да се обясни положителното от налагащия се в момента модел на образование, като доброто планиране на времето за учене в извън учебна среда.
За децата със специални потребности в нашето училище планираме балансирана програма, включваща часове в електронен вариант в посока съвместни игри, общуване и работа с емоциите. Акцентираме на нуждата от практични занимания, където има необходимост от споделяне и участие на другите деца заедно, дори и в електронна среда.


Редуването на различни занимания, включващи движение и приятни емоции поддържа детето енергично и с добра концентрация. Те трябва да са важна част от всяка учебна програма. Творческите дейности също, рисуване, моделиране, конструиране и др. За детето е важно да твори и създава. Учебният процес независимо в каква среда ще се случва трябва да прави същото.


Когато детето е щастливо – ученето ще се случи!