Успешното третиране на психичните разтройства зависи от доброто познаване на механизмите, които протичат в мозъка на човека.

 

Често срещани симптоми при пациенти с шизофрения, тежко депресивно разстройство и биполярно разстройство, са анеходинията и амотивацията.


 

Д-р Реймънд Чан и неговият екип от Института по психология на Китайската академия на науките са провели проучване, за да сравнят различните поведенчески норми, механизми на действие и резултати от изследвания при тези психични състояния.

 

Учените забелязват, че пациентите с шизофрения, тежко депресивно разстройство и биполярно разстройство показват намалена способност да изпитват удоволствие, при тях се вижда и липса на мотивация. Въпреки това дисоциационният модел на емоция-поведение е различен при различните пациенти.

 

В изследването са включени 20 пациенти с шизофрения, 23 с тежка депресия, 17 с биполярно разстройство и 30 здрави контроли.

 

При последователно извършване на различни задачи, за които пациента получава дадено възнаграждение, е наблюдавана мозъчната активност на включените.

 

Установенено е, че и при трите групи има активация в gyrus cinguli, gyrus frontalis superior и gyrus frontalis medius на мозъка.

 

При пациентите с шизофрения се забелязват по-силни различия във функционалната свързаност между десния каудат и лявата амигдала, левия хипокампус и левия путамен, с увеличаване на размера на наградата в сравнение с включените здрави участници в изследването.

 

Пациентите с тежко депресивно разстройство отбелязват засилена активност в дясната горна темпорална извивка при увеличаване на величината на наградата.

 

Докато различията във функционалните връзки между опашната и дясната цингуларна извивка, лявата постцентрална извивка и лявата долна париетална лобула след повишаване на наградата са по-слаби от тези при контролната група.

 

При пациентите с биполярно разстройство от друга страна, след промяна в наградата, се отбелязва повишено активиране в левия прекунеус, но намалено активиране в левия дорзолатерален префронтален кортекс.

 

От получената в резултат на проведеното изследване информация, се вижда, че пациентите с шизофрения, тежко депресивно разстройство и биполярно разстройство имат общи, но и някои различни неврологични механизми, които се свързват с възможността за извършване на дадена дейност на база някакъв стимул.

 

Това може да доведе до важни открития за развитието на нови невромодулационни интервенции за облекчаване на симптомите като анхедония и амотивация при тези разстройства.

 

Проучването е публикувано в European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience.

 

Източници:

https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00406-021-01376-3