При поставяне диагнозата шизофрения безспорна е необходимостта от лечение. Известно е, че заболяването не е лечимо, но пък за това пък подходящото лечение може да помогне за контролирането изявите на болестта и отлагане във времето и намаляване интезитета на дълготрайните увреждания. Основна цел е подобряване качеството на живота на болния човек и интегрирането му в обществото, доколкото е възможно.


Постигнат е сериозен напредък в познаването особеностите на болестта, механизмите на мозъчна увреда и съответно – в начините за повлияването им. При диагностициране на шизофрения пациентът го очаква един нов свят, значително по-добър, от този, пред който са се изправяли пациентите от миналото.


Независимо от постигнатия напредък шизофренията продължава да бъде сериозно предизвикателство в терапевтичен план. Това е така, защото от една страна известните ни медикаменти макар и да повлияват психотичните симптоми и да забавят появата на негативните, те не са в състояние да прекратят напълно хода на заболяването. Същевременно продължителното лечение с много от лекарствата се свързва с нежелани лекарствени реакции и постигането на баланс между полза и вреда винаги е труден и критичен момент. Не на последно място, значима част от пациентите демонстрират частичен или липсващ отговор на антипсихотичното лечение.



Вторият „препъни камък“ на лечението е липсата на съдействие от страна на пациента. Поради естеството на самото заболяване, засегнатите пациенти имат много ниско ниво или изцяло липсваща самокритичност по този въпрос и на практика нямат съзнание за болестта си. Съдействието им в тези случаи за продължение на лечението е слабо, особено в случаи на проява на нежелани медикаментозни реакции.


Лекарствена терапия

Шизофренията е едно от психиатричните заболявания, при които медикаментозната терапия има особено значение и в повечето случаи е немислимо да бъде изключена от терапевтичния план на пациента.


Несъмнено, основен елемент е антипсихотичната терапия. Тя действа на ниво невромедиатори – модулира начина, по който невроните в мозъка си предават информация.


Антипсихотиците блокират Д2-рецепторите за допамин в мезолимбичната система, предизвиквайки каскада както от моментни, така и от продължително действащи промени.


Ревлюция в терапията е въведението на нов клас атипични антипсихотици, при които са значително намалени страничните ефекти. Това е положително явление, което позволява по-продължително лечение и подобрява съдействието на пациента.


Остра психотична фаза

При повечето пациенти с остра психоза има добър отговор на антипсихотичната терапия. Метод на избор в тези моменти са атипичните антипсихотици. Независимо от това, при остри психотични състояния показни са и някои конвенционални антипсихотици, особено ако при пациента подобни състояния са били овладявани в миналото по този начин.


Освен перорални (приемани през устата) при особено силна психотична възбуда тези медикаменти могат да бъдат прилагани и инжекционно. Алтернатива е използването на по-ниски дози антипсихотици в комбинация на препарати от бензодиазепиновата група за бързо потискане на агресивните и възбудни прояви при психотичнен пациент.


В случаи на безсъние към терапията се добавят и съновтворни, а при импулсивност, агресия и автоагресия са показни и тимостабилизатори.


Поддържащо лечение

Пациентите, които се повлияват благоприятно от антипсихотичната терапия по време на острата фаза на заболяването са подходящи за поддържащо лечение.


Негова основна цел е упражнщване на по-продължителен контрол над психотичните симптоми. Ефективно провежданото лечение способства за намаляване честотата и тежестта на рецидивите, редуциране развитието на негативната симптоматика и функционалните дефицити, като междувременно увеличава възможно най-много психосоциалното функциониране и качеството на живот на пациентите.


Повечето от засегнатите от болестта се нуждаят от системно и продължително лечение извън острата фаза на заболяването, понякога за цял живот.


Основен акцент в продължителната терапия е постигането на баланс между ползата от нея и рисковете от дългосрочните ѝ странични ефекти. Именно тук, извън болничните звена, много трудно е да се осигури съдействието на пациента и съвестното участие в лечението. В тази връзка, освен в таблетни форми, съществува възможност и за прилагане на дългодействащи антипсихотици чрез мускулни инжекции през определен период от време.