Сред болестите на настроението – афективние разстройства – съществуват като заболявания както депресивното разстройство, така и манията. Техните симптомокомплекси са добре изучени, описани и логични. На пръв поглед те са на двете крайности и не биха могли да имат много общо помежду си. Човекът обаче не е учебник, особено когато става въпрос за психиката му.


Депресията и манията с техите прояви не изчерпват всички състояния, които биха могли да се отнесат към разстройствата на настроението. Съществуват както техни нюанси, описани и наблюдавани от лекарите, така и смесени състояния, които ги обединяват.


Смесени състояния


За такива се приемат случаите, при които налице са както депресивни, така и маниийни симптоми при един и същи пациент. Това е човек, който е свръхактивен и приказлив, а едновременно с това има и депресивни мисли.


В други случаи пък, манийни и депрсивни симптоми се сменят бързо, например един човек с мания става депресивен за няколко часа, след което отново проявява манийни симптоми.


Натрупаният клиничен опит говори, че такива смесени състояния се срещат в около 40% от пациентите с биполярно разстройство. Днес към тези състояния се включват дисфоричната мания и ажитираната депресия.


Дисфорична мания – приема се като по-тежко манийно разстройство или преход от мания към депресия. За това състояние се говори, когато по време на маниен епизод са налице няколко депресивни симптома, като с особена тежест са суицидните мисли и намерения. Този тип мания е по-честа при жените.


Високото участие на депресивния темперамент при дисфоричната мания потвърждава хипотезата, че смесените състояния възникват, когато афективният епизод (депресивен или маниен) се „наслагва“ върху темперамент с противоположна полярност.


Ажитирана депресия – дефинира се като голям депресивен епизод с психомоторно неспокойствие, моторна възбуда (ажитация) и силно вътрешно напрежение.


За да се приеме една депресия за ажитирана, необходими са поне три или повече хипоманийни симптома – повишена общителност, фамилиарност, повишено сексуално желание и намалена нужда от сън, лесна отвлекаемост на вниманието, летеж на мисли и др.


Този тип депресия е по-честа при жените, обикновено има по-ранно начало, атипичен ход и по-голяма фамилна обремененост с биполярни разстройства.


Персистиращи разстройства на настроението


При тях отделните епизоди рядко или никога не са достатъчно тежки, за да оправдаят клинична диагноза като мания или депрсия. Те продължават с години и водят до значим субективен дистрес. Към тях спадат дистимията и циклотимията.


Дистимия – депресивна невроза. Това е емоционално състояние, при което има болестно засилване на астеничните емоции – тъга и/или страх. Засегнатите са тъжни, потиснати, понякога плачливи. В случай, че преобладава страхливият компонент, те са тревожни и ажитирани.


Някои автори описват дистимията като загуба на „искрата на живота“ още в юношеските години. В този смисъл дистимията се изразява в хронична потиснатост на настроението, но не дотолкова, че да отговаря по тежест или продължителност на депресивния епизод.


Страдащите от дистимия обикновено имат периоди от дни или седмици, в които се чувстват добре, но през повечето време, понякога дори с месеци, те са отпаднали и потиснати, всичко за тях представлява усилие и нищо не ги радва.


Дистимията обикновено започва в ранна зряла възраст и продължава поне няколко години, а понякога – неопределено дълго. Появата ѝ е свързана с някои личностови промени: ниска самооценка, лесна ранимост, песимистични нагласи, нестабилност на настроението, враждебност, социална изолация, взискателност, придирчивост.


Циклотимия – характеризира се с персистираща неустойчивост на настроението за период от поне две години, изразяваща се в многобройни периоди на лека приповдигнатост и лека депресия. Тази нестабилност обикновено се развива в ранна зряла възраст и придобива хроничен ход, въпреки че понякога настроението може да е нормално и устойчиво в продължение на месеци.


Тези колебания на настроението обикновено се определят от самите болни като несвързани с житейски събития. Диагнозата се поставя много трудно, изисква продължителен период на наблюдение и рядко става обект на медицината.