Придаването на илюзорен измамен характер на действия и явления е синдром на разстройство на мозъчната дейност, който може да възникне, както на основата на психично заболяване, така и на инфекциозно-възпалителна патология, при която в процеса на болестта се засягат тъкани на мозъка. Има няколко разновидности на това състояние.

 


При първичните състояния възприятията на болния не са нарушени, това означава, че органите на чувствата поднасят истинската, а не изкривена, информация за действителността.
Нарушава се обаче процесът на анализ на информацията или страда мисленето. Засегнатият устройва система от логически взаимовръзки, които да потвърждават истинността на неговите твърдения. Има случаи, когато подобна система изглежда доста убедителна и дори опитни психиатри се затрудняват в откриването на пропуските. Проблемът е, че твърденията са някак ограничени и едностранчиви, което означава, че за да докаже правилността и реалистичността на изводите си засегнатият използва единствено факти, които отговарят на неговата логика. Всичко останало се приема за без значение от него или като неправилност в аргументите, когато страничен се опитва да представи своя различен възглед.
Специалистите не препоръчват да се водят дискусии с човек в такова състояние, тъй като и най-разумните доводи ще бъдат игнорирани и което е по-сериозно,  болният може да възприеме опонента си за „враг“, който се опитва да притъпи бдителността му.



Примери за подобни състояния са, постоянната проява на ревност на на единия партньор към другия, като се тълкуват напълно погрешно действия на други хора като намеци за романтичен контакт. „Манията за преследване“ също попада в тази категория. Засегнатият си представя, че непрекъснато е следен и подслушван и се навлиза непрекъснато в личното му пространство. Хипохондриците твърдят, че боледуват от редица заболявания. Маниите могат да бъдат с разностранни, да засягат произход, желание за откритие, интелект и др. По принцип подобни твърдения, се смятат за нормални, което затруднява разпознаването на заболяването.

 

Втората група са вторични. При тях за разлика от първичните има нарушение на възприятията от околната среда. Според засегнатия неговите мисли, чувства, постъпки и емоции са следствие на въздействието на някакви външни сили върху него. Той има чувството, че е управляван от други и е един вид марионетка.

 

При третата група болни се проявяват фантастични образи. Често тези образи са свързани с мания за величие. Болният има впечатлението, че се намира в епицентъра на битка между доброто и злото и от него зависи какъв ще е изходът на стълкновението. Ето защо той си въобразява, че дадени хора са пратеници на тъмните сили, а на тези, които му харесват, им придава божествени качества.

 

Хора в подобни психически състояния могат да бъдат опасни, както за себе си, така и за околните. Ето защо се налага лечението им да се осъществява в специализирано болнично заведение.