Криза на идентичността е термин от психологията, обозначаващ конфликт  между идентичност и дифузия на социалните роли. Този конфликт изправя личността пред въпросите „Кой съм аз“ и „Какъв е смисълът на живота ми?“. Кризата на идентичността достига потенциала си през юношеството и се счита за естествен процес на прехода от детство към зрялост, но може да бъде преживяна повторно и в по-късна възраст.


Какво е  идентичност?

Формирането на идентичност се случва за първи път в юношеска възраст, когато подрастващите започват да градят свои убеждения и да създават своя логика за това кое е правилно и кое погрешно. Юношите експериментират с различни социални роли и различни вкусови предпочитания към музика, мода, храна, забавления и др. Те трябва да изградят идентичността си извън орбитата на родителите си и да се справят с вътрешния си конфликт за това до колко искат да приличат на семейството си и до колко искат да се различават. Успешното конструиране на идентичност води до достигането на относителна яснота относно въпросите „Кой съм аз?“ и „Какво искам“ още в тази ранна възраст. 



Какво е криза на идентичността?

Всички въпроси около идеята за бъдещето и целите ни в юношеска възраст: искам ли да наследя професията на родителите си, искам ли да приличам на тях, като темперамент и морални ценности и т.н. водят до конфликт, макар и не винаги съзнателен. Приликите със семейството, от което произлизаме осигуряват комфорт и приемане, но могат да доведат до липса на самостоятелност и автономност. Разликите осигуряват авторство и независимост, но могат да предизвикат усещане за липса на лоялност към родителите. Младите хора трябва да намерят себе си някъде в континуума от различие и еднаквост и да изградят собствената си идентичност. Опитвайки се да избегнат кризата някои юноши я преустановяват преждевременно, като по този начин не успяват да развият пълния си потенциал, а други я продължават безкрай. 


Идентичността е пряко свързана с Аз-концепцията и самооценката. Когато юношата е лишен от възможността да търси себе си и да експериментира с предпочитания се превръща в неуверен млад човек, а по-късно и в неуверен възрастен. Неуспешно преминатата или пропуснатата криза в младостта може да се преживее в по-късна възраст с различен интензитет и значимост относно психичното здраве. Докато при юношата този тип кризи са израз на естествен процес на съзряване и търсене на себе си, при възрастния човек те могат да се появят на пръв поглед неочаквано и да се изразяват в различни негативни преживявания и симптоми на психично страдание като:

 

  • Нерешителност и съмнения относно себе си, ценностите си и житейските си избори.
  • Объркване относно собствената роля в социума и склонност към сливане с околната среда. 
  • Пример: Личност, която не е сигурна в собствената си идентичност започва нова работа в организация, чиито членове са много студени и сдържани и бързо придобива същите качества, въпреки че не са присъщи за собствения ѝ темперамент.
  • Трудности относно установяването на удовлетворителни взаимоотношения с тенденция към изолация.
  • Трудности в работата и слаба концентрация.
  • Честа промяна в базисните убеждения - политически, религиозни, ценностни и морални.
  • Честа промяна и неувереност в предпочитания, които преди са били установени (мода, храна, забавления, хобита и др.).
  • Дълбока неувереност в личните качества и способности.


Всъщност, началото на този тип криза в зряла възраст в повечето случаи е провокирано от външни стимули и значими промени, които действат като катализатор. Те могат да бъдат негативни като банкрут, загуба на работа или неудовлетвореност от досегашните постижения, смърт в семейството и т.н.,  а могат да бъдат и позитивни като раждане на нов член на семейството или значителни професионални успехи. Тези големи промени в живота на личността често провокират въпроса „Кой съм аз“ и там където отговорът липсва, следва началото на кризата.

 

Как да се справим успешно с  кризата на идентичността?

Както всяка криза в живота и тази дава потенциалната възможност за растеж и съзряване. За да се справим успешно с преминаването ѝ е необходимо да се фокусираме върху утвърждаването на основите на идентичността, а именно: автономност, свързаност със социума и чувство за компетентност. 


Автономността е свързана с относителното чувство за независимост. Тя се изразява във възможността да взимаме самостоятелни решения и да не зависим изцяло от настроенията, нуждите и очакванията на другите. Когато имаме възможността да взимаме автономни решения личността ни не е ограничена и чувството на свобода ни прави автентични.


Свързаността със социума се изразява на първо място в близост и сътрудничество с хората. Тя е тясно свързана с професията или дейността, която сме избрали да извършваме в обществото и е важно тя да не противоречи на вътрешните ни убеждения.

 

Така например, ако професията на полицая е избрана от личност, чиято мечта е била да предпазва обществото от безредици и да олицетворява образа на „защитник“, а в реалността е принудена да всява страх и да упражнява физическа сила върху други човешки същества, това неизменно ще влезе в конфликт с усещането  за идентичност. Всички дейности и професионални задължения, с които се сблъскваме следва да се реорганизират, така че да не са в разрез с вътрешните ни морални ценности и убеждения. 


Компетентност: чувството ни на компетентност включва знанията ни, уменията ни, способностите ни и опита ни в дадена област. Така например една майка може да преживява нейното усещане за пълноценна идентичност, когато разговаря с други майки на детската площадка и им дава съвети относно възможностите да се справят с предизвикателствата на родителството. Важна част от усещането ни за значимост е да се чувстваме компетентни в дадена област и тази компетентност да е зачетена от околните.


Подобряването на горните умения минава през опознаване на себе си и средата, цялостно усещане за авторство в живота и желание за създаване на нови неща. 


Неуспешно преминаване на кризата на идентичността

Неуспешното справяне с кризата на идентичността е потенциален източник на зависимост към мнението на околните, уязвимост към манипулации, липса на добри междуличностни отношения, чувство за малоценност, склонност към изолация и чувство за безсмислие. При този тип влошаване на функционирането на личността е препоръчително да се потърси психологична консултация и да се направи план за психотерапевтична работа.