Хората, които използват редовно компютри и извършват с ръката си движение на курсора по екрана променят традиционния за мозъка начин да функционира, твърди изследователски екип от Пекинския и Северозападния университет и Института за рехабилитация в Чикаго. 7400 посочвания и кликания на седмица са достатъчни за промяната в механизма, по който той генерализира движения, се споменава в статия на Current Biology, едно от изданията на Cell Press journals.
Според изследователя Конрад Кординг това се случва заради различните екрани и тежест на мишки, с които работим. Включването на всички машини е едно и също, обяснява той, действията, с които работим на тях, също, затова не се налага да преорганизираме знанията си, от което мозъкът в първите секунди на поемане на мишката и придвижване на курсора по екрана трябва само да въведе необходимите корекции за съразмерни действия.
За да потвърдят прозренията си, изследователите наблюдават две групи китайски емигранти, част от които са работили на компютър, а други не са употребявали такъв. Независимо от това, че доброволците и от двете групи еднакво бързо се научават да движат курсора на екран без да виждат ръката си, според условията в експеримента, учените отсъждат, че при опитните юзъри генерализирането на точни движения се случва по-бързо.
При другия си експеримент научният екип сравнява резултатите на десет души, които не са ползвали компютър като засича бързината им на усвояване преди и след упражнения в компютърни игри. За целта доброволците са прекарвали 2 седмици по 2 часа ежедневно, забавлявайки се със съответните софтуерни продукти, който и период се оказва достатъчен за подобряване дейността на мозъка да прецизира движенията.
Резултатите от изследването показват, че използването на компютър не само променя стила на живот, но има фундаментален ефект при реализирането на нервните връзки. Това ново познание е възможно да донесе ползи при създаването на възстановителни програми в рехабилитационния център в клиниката, коментират от научния екип.
„Заключенията ни дават основание да смятаме, че генерализирането на движения е податливо на обучение и че не можем да очакваме, то да се случи автоматично“, споделя водещия автор Кунлин Вай от Пекинския университет.
Изследователите си задават и въпроса дали е възможно да се постигне функционално подобрение на пациентите посредством придържането им към специална рехабилитационна програма, но вкъщи, така че възстановителния процес при тях бъде много по-ефикасен.
„За целта може да се наложи да въведем в болницата занимания, при които пациентите да тренират с роботи дейности като как да пият чай вкъщи, с което и да се постигне подобряване на качеството им на живот по-късно у дома“, разяснява Кординг.
