Специалисти са обучили компютърна програма да разпознава хората с мисли за самоубийство на базата на сканирането на техните мозъци.


За целта учените са анализирали мозъчната активност на две групи възрастни – едната със суицидни мисли, а другата – без. В края на експеримента алгоритъмът бил способен да разпонае с точност 91% дали човек има такива помисли, а с 94% - дали изследваният е правил опити за самоубийство.


Макар и почти стопроцентови, тези резултати не са достатъчно точни, споделят авторите на проучването. Според тях не само ненадеждността, но и високата цена на сканирането ограничава приложението на откритието им – поне за момента. Те смятат обаче, че все пак е полезно медицината да разполага с този резервен вариант за диагностика.



Участниците били едва 34 на брой – по 17 във всяка от двете групи. За целта на изследването всеки от тях бил помолен да прочете общо 30 думи, които били позитивни, негативни или обвързани със смърт и да мислят за тяхното значение, докато били подложени на вид сканиране – функционална магнитно-резонансна томография.


Известно е, че протичането на мисълта е свързано с преминаването на нервния импулс през определени „пътеки“ в мозъка и изследователите предположили, че при хората със суицидни мисли е възможно тези пътеки да се различават. Именно това и доказало изледването.

 

NEWS_MORE_BOX


Екипът успял да обучи алгоритъмът да разпознава тези различия в пътеките на протичане на мисълта, за да разкрие и хората с мисли за самоубийство. Този метод е много по-ефективен от другите, при които се следи само коя зона от мозъчната кора се активира.


Специалисти в невробиологията коментират, че несъмнено съществува такава биологична основа за самоубийствените помисли, както и за всички други мисли, които имаме. Според тях въпросът е по-скоро до колко функционалната магнитно-резонансна томография има капацитетът да улови тази биологична основа.


Авторите се надяват, че създаденият от тях алгоритъм някой ден би могъл да има приложение в откритието на хора с висок суициден риск, както и в контрола на тяхната терапия.