Комата представлява състояние на загуба на съзнание, при което в зависимост от дълбочината, са потиснати двигателната активност, отговорът към външни дразнители и рефлексната дейност. Ако замъгляването на съзнанието (обнубилацио) и сънливостта (сомноленицио) са в единия край на спектъра на количествени нарушения на съзнанието, то комата заема другия край. Тя самата може да бъде както повърхностна с възможност за провокиране на вяла двигателна активност, така и  изключително тежка, с потискане на самостоятелната дихателна дейност.

Причините за количествени нарушения на съзнанието са много. Комата може да бъде обусловена както на морфологично ниво, така и на метаболитно:

- черепномозъчната травма все по-често срещаме в медицинската практика. Коматозно състояние може да бъде предизвикано от разрушаване на анатомични структури, от настъпването на мозъчен оток, от кръвоизливи – както вътремозъчни, така и такива между обвивките, обуславящи компресия (притискане от повишено налягане). Преживяната черепномозъчната травма е една от причините за епилепсия, а усложнение на последната би могла да бъде комата.

- причини за кръвоизливи могат да бъдат тежкостепенна хипертония, малформации на кръвоносните съдове, аневризми, доброкачествени или злокачествени тумори

-персистираща висока кръвна захар (хиперосмоларна кома) или обратното – твърде ниско ниво на последната (хипогликемична кома)

- преустановяване оксигенирането на мозъка с различна причина – увреждания на дихателната система, на сърдечно-съдовата система, на нервно-мускулния апарат, на ниво хемоглобин, включително и поради обгазяване с въглероден окис

- интоксикации – най-често с алкохол, но също и опиоидни аналгетици, амфетамини, барбитурати, бензодиазепини и други. Интоксикацията може да бъде и ендогенна – например вследствие повишение на азот-остатъчните продукти като амоняк; при бъбречна недостатъчност е блокирано отстраняването на ред странични продукти на метаболизма, например уреята.

- сериозни промени в нивото на електролитите

- инфекицозни заболявания, усложнени със сепсис, менингит, енцефалит могат да предизвикат кома

- комата може да бъде и от ендокринен произход – например при хипотиреоидизъм

Съзнанието е функция от работата на кората на крайния мозък и ретикулараната активираща система – сложна мрежа от неврони в мозъчния ствол. Комата е резултат от морфологичната или функционална увреда на една от двете структури или и на двете едновременно.

Как оценяваме дълбочината и причината за нарушеното съзнание?
Съществуват няколко скали за оценяване на количественото нарушение на съзнанието. Тук ще споменем тази на Glasgow. Тя оценява отварянето на очите, двигателната активност и вербалният контакт с пациента в зависимост от това дали той реагира спонтанно или след словесна или болкова провокация. Максимумът на точките стига 15. Стойност под 8 се смята за тежка степен на нарушение на съзнанието.

Както вече стана въпрос, коматозните пациенти не реагират на повикване, на болкова стимулация, с потиснати безусловни рефлекси. Електроенцефалографията (ЕЕГ) показва активност на мозъка, която е различна от тази в нормално будно състояние или тази, съответстваща на фазите на съня. Т.е комата не е просто „дълбок сън”. Интересното е, че хора, събудили се от кома съобщават, че си спомнят разговорите на близките около тях.

Изясняването причината за настъпването на комата се базира на данните, събрани от близките, данните, получени при обективния преглед на пациента както и от снетия неврологичен статус. Значителна диагностична стойност дава изследването на зрителния орган – състоянието на зениците, зеничните реакции на светлина, движението на очните ябълки, редица рефлекси, сочещи функцията на мозъчния ствол, на които няма да се спираме подробно. Огледът на очните дъна дава информация за наличието на повишено вътречерепно налягане.

Лабораторните изследвания са насочени към определяне алкално-киселинното състояние , електролити, нивото на кръвната захар, изследвания за кетотела, показатели за функцията на черния дроб, тази на бъбреците, определяне нивото на токсични вещества в кръвта и урината. Лумбалната пункция дава информация за налягането в ликворнта система, данни за инфекция, наличието на кръвоизлив. Образните изследвания носят информация при черепномозъчна травма, кръвоизливи, обем-заемащ процес – рентгенография, Компютърна томография, Магнитен резонанс. Метод за определяне биоактивността на главния мозък е електроенцефалографията (ЕЕГ)
.
Какви мерки трябва да се вземат при пациент в кома?
Мерките, предприети за извеждане на пациент от кома, могат да доведат до много бърз резултат и пълното му възстановяване. Понякога обаче, процесът на борба с нарушеното съзнание е дълъг и труден процес, изискващ упоритост, търпение, комплексна схема на лечение, включително и подходяща всестранна рехабилитация и въпреки това резултатът може да е незадоволителен.
В условията на спешност изясняване причината за коматозното състояние може да бъде отложена за известно време. Тогава лекарят трябва да е сигурен, че дихателните пътища са проходими, че пациентът диша/бива обдишван, че е осигурена адекватна циркулация. Мерки се взимат и с оглед аспирирането (вдишването) на повърната от стомаха материя – обръщане на една страна, интубиране.

Тежката степен на кома изисква изкуствено поддържане на дишането с осигуряване достатъчно насищане на кръвта с кислород. Периферен венозен път се използва за въвеждането на течности в организма. При наличие на кръвоизливи те трябва да бъдат овладяни. Условията, довели до коматозно състояние предопределят хода на лечението. Моментален ефект имат вливането на глюкоза при хипогликемична кома и налоксонът при отравяне с опиоиден аналгетик. Стабилизирането на жизнените показатели е резултат от комплексни лечебни мероприятия в зависимост от етиологията или хода на заболяването и тук няма да бъдат разглеждани. При някои състояния довели до кома, възстановяването на съзнанието е бързо и без дълготрайни последствия за пациента - някои итнтоксикации.
 
Коматозното състояние може да продължи дълго време, през което се налага да бъдат взети допълнителни мерки за предотвратяване влошаване на състоянието. Те включват адекватно поддържане на жизнените показатели, доброто хранене на пациента, поддържането на добра хигиена на кожата и лигавиците. Освен това, дълготрайното обездвижване носи и други рискове за пациента, срещу които трябва да се борим - профилактиката на декубиталните язви, предотвратяване развитието на застойна пневмония, физиотерапевтични процедури за борба с контракурите и атрофията на мускулите. Обездвижването крие риск и от дълбока венозна тромбоза и белодробен тромбемболизъм.

Каква е прогнозата?
Изходът от коматозното състояние може да е различен. Това зависи от причината, от продължителността на комата, от възрастта и състоянието на пациента преди настъпването и. Грижите за болния докато е в безсъзнание, профилактичните мерки, за които споменахме, също оказват влияние. Застойна пневмония или инфектирана декубитална рана могат да доведат до смърт. Липсата на рехабилитационна намеса против контрактури и атрофия на мускули може да инвалидизира пациента завинаги. След като бъде изведен от кома, пациентът може да се възстанови напълно физически и психически. Възможно е обаче увредите да са с такъв размер или характер, че болният да остане увреден физически или да се стигне до сериозни личностни разстройства или тежки последствия за умствените способности. Някои пациенти никога не се събуждат от кома и преминават в т. нар. персистиращо вегетативно състояние.

Вегетатвивното състояние настъпва при увреда на кората и бялото мозъчно вещество на крайния мозък, в резултат на което отпада волевия контрол върху движението, мислите и т.н. Запазена е обаче функцията на тези мозъчни структури, съдържащи жизнено важни центрове – за сърдечната дейност, за дишането, функцията на храносмилателния тракт. Запазена е цикличността на съня. Може да се наблюдава отваряне на очите – спонтанно или при болкова стимулация. Поддържането на тези пациенти, профилактиката на усложненията може да осигури живота им в продължение на години. Персистиращо е вегетатвино състояние, продължаващо повече от няколко месеца.

Будната кома или т.нар. aкинетичен мутизъм e състояние на загуба на съзнанието, при което пациентът не говори и не се движи, не реагира на болка, но очите му са отворени. Последното създава впечатление, че болният е буден. Дължи се на увреда в челния дял на мозъка.

Locked-in (заключен) синдром – представлява състояние, при което съзнанието и мисловната дейност на пациента са напълно съхранени, но е парализирана цялата мускулатура. Обикновено могат да се движат само очите и пациентите комуникират чрез тях. Дължи се на увреда на специфична структура в мозък – моста.

Пациентите с хистерия също могат да имат известни помрачения на съзнанието, включително психогенна кома. Тя се придружава от гърчове, които не са присъщи на епилепсията, нито са последвани от цианоза, прехапване на езика, изпускане на тазовите резервоари. Не се променят и жизнените функции, запазват се зеничните рефлекси на светлина. Дори пациентите стискат клепачи при опит за отваряне на очите им.