Мозъкът е централното управление на тялото, контролната кула, хранилище за спомени и емоции. През годините философите са вярвали, че може би мозъкът е това, което ни прави хора, там е скрита душата ни.

 

А до колко познаваме мозъка си?


 

Колко е голям човешкият мозък? Размерът на мозъка може да варира в определени граници, в зависимост от възраст, пол, телесна маса. Според повечето данни мозъкът на възрастен мъж тежи около 1336 г, докато мозъкът при жените тежи около 1198 г.

 

По отношение на размера човешкият мозък съвсем не е най-големият сред животните. Бозайникът с най-голям мозък е морският обитател – кашалот, който има внушителните размери от 35 – 45 тона.

 

Но от всички животни на земята човешкият мозък съдържа най-много неврони – специализираните клетки, които предават и съхраняват информация чрез електрически и химични сигнали.

 

Какво представлява мозъкът? Главният мозък се формира вътреутробно заедно с гръбначния стълб и централната нервна система. Главният мозък има три основни дяла:

 

  • Ствол – както стъблото на растенията той свързва главния мозък с гръбначния.
  • Малък мозък – той е разположен в задната (тилната) част на черепа. Малкият мозък е отговорен за осъществяване и регулиране на движенията и пазене на равновесие.
  • Главен мозък – най-голямата част от мозъка, където се изпълняват повечето дейности – дишане, кашлица, мисловна дейност, емоции, памет и т.н.

Мозъкът ни е съставен от меки тъкани, съдържащи сиво и бяло мозъчно вещество, които са изградени от нервни клетки, нормални клетки и кръвоносни съдове.

 

Как се храни мозъкът ни? Въпреки, че мозъкът ни е със сравнително малки размери, той има големи енергийни потребности, за да изпълнява функциите си. Човешкият мозък е около 2% от общото тегло, но консумира около 25% от енергията, която тялото си набавя за един ден.

 

Но защо мозъкът ни се нуждае от толкова много гориво? Според едно проучване мозъкът се нуждае от енергия по време на активната част от денонощието на човек – ходене, работа, мислене и т.н. Според друго изследване мозъкът изразходва много повече енергия по време на т.нар. „състояние на покой“, когато не участва в конкретни целенасочени действия.