Хората отдавна са озадачени защо, в лицето на огромно количество доказателства за противното, малко малцинство избира да вярва в алтернативна истина: Обама е рептил, Меган Маркъл е робот, Елвис Пресли е жив, Земята е плоска, правителството прикрива свидетелства за извънземни посещения, Холокостът не се е случил, ваксините причиняват аутизъм, и т.н. Примерите могат да се умножават прогресивно и винаги ще намерите някоя групичка, която да се кълне в тях.

 

От една страна, конспиративните теории са подходящ обект на подигравки, а в най-добрия случай - за интелектуален спаринг. От друга обаче, те съвсем не са безопасни. Причината за последното е, че стимулират асоциално поведение и нездравословен скептицизъм към добре установени научни и медицински теории. Според проучване в PLOS One, излагането на популярни конспиративни теории относно ваксините може да намали готовността на родителите да ваксинират децата си, което представлява сериозен риск за общественото здраве.


 

Отхвърлянето на детското ваксиниране, основано на вяра в непроменливи конспиративни проучвания, е окачествимо като антисоциално поведение, тъй като поставя останалите деца в риск от принципно предотвратими заболявания. Списъкът не свършва тук. Разпространението на влиятелна конспирационна пропаганда може да мотивира агресия, политически екстремизъм, масови стрелби, расистки нагласи срещу малцинствени групи (напр. антисемитизъм) и т.н.

 

Психолозите, които изучават конспиративни теории, не разследват дали дадена конспиративна теория е вярна. Напротив, те се интересуват от социалните последици и от психологическата природа на широко разпространените конспиративни идеи. Например, редица данни сочат в посока на това, че подобни убеждения са тясно свързани с чувство на безпомощност, несигурност и обща липса на агентура и контрол. Психологическият ефект от формулирането на конспиративни идеи не е толкова изненадващ: да се намери смисъл в един сложно функциониращ и неясен свят.

 

За разлика обаче от религиозните учения, конспиративните често са сравнително по-мрачни по характер, допускане и предвиждане: винаги има някакво злонамерено лице, съмнителна група от хора или зла организация, които се опитват да ви измамят, използват и/или ликвидират. За разлика от научните хипотези – конспиративните предпоставки не се подлагат на ревизия и елиминация. Разбира се, не е грешно да имаш хипотеза. Това, което е подозрително, е, че тази хипотеза никога не се променя, независимо от контра-аргументите и доказателствата.

 

Интересното за конспиративните теории е, че те започват с необходимостта да се потвърди конкретна предпоставка (винаги е отговорен някакъв зъл агент). Това, което всъщност се наблюдава, психолозите го наричат фундаментална атрибутивна грешка - тенденция да се надценяват действията на другите като умишлени, когато те просто са продукт на ситуационни обстоятелства.