Първа част на материала

 

4. Зависимост към социални мрежи


Зависимостта към социалните мрежи би могла да се разглежда като подтип на зависимостта към Интернет. Тя се изразява в непрекъснат престой в социалните мрежи от рода на Facebook, Myspace, Twitter и т.н. Реалните социални контакти остават на заден план и социалното общуване минава основно през социалната мрежа. Много често хората, които развиват подобен тип зависимост се фокусират върху имиджа  в онлайн пространството. Поради тази причина не е рядкост явлението на така наречените "фейк” профили,  измислени или манипулирани профили, представящи собственика им в доста различна от реалната светлина. Приоритет за тези хора е да следят какво се случва в профила им, да постват и актуализират непрекъснато състоянието си, да информират общността какво правят всяка една минута посредством статуси, снимки, локации и т.н. Като оставим за малко на страна зависимостта, това ги превръща в лесни мишени за недобросъвестните ползватели на същите услуги. Емоционалното състояние на зависимите от социалните мрежи е пряко свързано с броя лайкове и коментари, които получават, като за тях това е жизнено важно и съответно, ако дозата на одобрение и популярност, която получават, се окаже недостатъчна, то това би могло да се превърне в истинско психическо и дори физическо (психосоматично) страдание за тях. Аналогично е състоянието на зависимост, което настъпва при „вманиачаване” във виртуалните игри, които пресъздават една паралелна реалност.

5. Шопинг

Това е една от масово разпространените зависимости през последните години и не е нещо, характерно само и единствено за жените. Все повече мъже стават „жертви” на тази клопка. Особено актуално и популярно е онлайн пазаруването. Интересно е, че всъщност така наречените шопинг „терапии“ имат обратен ефект. Характерното по отношение на тази обсесия е, че въпросното лице има порив за закупуване на огромно количества неща – дрехи, предмети и т.н., като по-голямата част са абсолютно ненужни или пък не се употребяват и използват повече от един път. Тази склонност към трупане на вещи, която при някои дори преминава към вещомания, застрашаваща живота им, е като че ли компенсаторен механизъм, посредством който индивидът се опитва да запълни изначални празнини. Желанието за „напълване”, така както го има и при жаждата за наркотиците, сякаш е опит чрез материалното да се запълнят психичните липси.
 

6. Работохолизъм

Друга актуална зависимост е зависимостта към работата. Все повече хора избират да запълнят липсите в живота си (предимно личния) с извънредни часове и свръхнатоварване на работното място. В случаите, при които това става по собствено желание, работата окупира целия живот на човека и се превръща в негова единствена реалност. Отново няма да търсим причините за въпросната зависимост, но ще упоменем, че това, което индивидът получава като „отплата” за свръхотдадеността си, е всъщност преживяването за справяне, за значимост, за успешност. Това състояние на задоволство обаче е доста краткотрайно и нестабилно. Много често „зариването” в работа и задължения е и опит за бягство от реалността, като че ли индивидът търси подслон от нещо,  което понякога самият той не знае какво е.

NEWS_MORE_BOX


 

 

Описаните зависимости са едни от най-често срещаните. В нашето съвремие ставаме свидетели на все повече и все по-нови пристрастености. Интересно е, че обществото ни проявява толеранс към едни от тях и стигматизира други. Например работохолизмът е толериран, а на зависимостта към наркотици се гледа като на „престъпление“. Алкохоликът може да получи пренебрежителното прозвище „пияница“, докато на хората, които са си купили поредното ново нещо, по-скоро ще кажем „честито“. Истина е, че различните зависимости имат и различен ефект върху човека, неговото социално функциониране и цялото общество. Една зависимост бива оценява като „по-малко вредна“ от друга въз основа на това как влияе върху личното здраве и цялото общество.

Доста често зависимият човек е отхвърлян заради заболяването си. Нека не пропускаме да кажем, че съществуват цялостни стратегии и програми, които работят със зависимите хора и тяхното обкръжение. Добрите програми включват личностна и поведенческа промяна, постигана чрез психотерапия, понякога съпроводена от медикаменти. Тук е и мястото да споменем, че медикаментите са част от решението, но не са цялото решение. Те могат да намалят психичното напрежение, да донесат известно облекчение, но едва ли ще научат зависимия човек да има здрави социални връзки, да прави избори, да се справя с предизвикателства, да разрешава конфликти. Пътят към автономния живот е дълъг и тези, които тръгват по него, заслужават нашата подкрепа.