Представете си, че се разхождате в парка. Или, че вечеряте със семейството си. Четете книга. Запознавате се с условието на сложна работна задача. Обяснявате новата задача на вашия екип.


Всяка една от тези ситуации е един кадър от нашето продължаващо през целия ни живот учене. Разгледано като процес, ученето е трайна промяна в личността и поведението на човека вследствие на придобития опит, активните взаимодействия със средата и способностите за успешно усвояване и извършване на нови дейности. Това е процес, при който знанието се създава чрез комбинацията от научаване и трансформиране на опит.

 


Как учим?

Според Дейвид Колб (David A. Kolb, 1998), специалист по психология на образованието за възрастни и автор на модел на обучение, наречен „Цикъл на Колб“, процесът на учене е цикъл или своеобразна спирала. Цикъл на натрупване на личен опит, обмисляне и осмисляне на този опит, и накрая - действие. След това цикълът се повтаря.

 

Моделът на учене на Колб има 4 основни етапа:

  1. Придобиване на пряк, конкретен опит, опит от лични преживявания - всеки учещ вече има известен опит в областта, за която иска да научи повече.
  2. Наблюдение и размисъл, „умствено“ наблюдение  - този етап включва обмисляне и анализиране на опита и знанията, които човек придобива.
  3. Формиране на абстрактни понятия и модели, абстрактна концептуализация  - на този етап се изгражда определен модел, който описва получената информация или опит. Генерират се идеи, изграждат се връзки и взаимоотношения, добавя се нова информация относно това как всичко е устроено и работи. 
  4. Активно експериментиране, тестване в нови ситуации - последният етап включва експериментиране и тестване на приложимостта на създадения модел или концепция. Резултатът от тази стъпка е незабавно ново преживяване. След това кръгът се затваря.

На базата на описания от него модел на учене, Колб дефинира и 4 стила на учене, като определя стила на учене като начина, по който всеки приема, преработва, съхранява и възпроизвежда информация най-ефективно. Предпочитаният от всеки човек стил на учене се обособява още в най-ранно детство, като до голяма степен зависи от личностните особености на човека, и от културата, в която той израства и се възпитава. Така, всички ние сме различни според поведението си към ученето - според начините, по които ние придобиваме информация, осмисляме я и я превръщаме в знание, и как прилагаме и използваме това знание. 

 

 

Фиг. 1


Моделът на Колб (Kolb, 2005) (Фиг. 1) разграничава два начина за придобиване на информация: по линия на сетивата и чувствата, и по линия на мислите (скала „Възприемане на информацията“); и също два начина за превръщането на това , което се учи, в действено познание: по линия на наблюдение или по линия на извършване на действия (скала „Обработване на информация“) .

 

Замислете се, в кой от стиловете се разпознавате?

Ето и няколко въпроса, които могат да Ви помогнат да определите стила си на учене (по Honey and Mumford's Learning Styles Questionnaire, 1986 ):
Моля, отбележете кое от твърденията е повече вярно за Вас:

 

  • 1. Възприемане на информация:
    • Подвластен съм на чувствата“ (сетива) или „Логичен съм“ (мисли);
    • „Обичам да видя, помириша и пипна конкретни неща“ (сетива) или „Теориите и идеите ме привличат“ (мисли);
    • „Искам да виждам резултатите от моя труд“ (сетива) или „Склонен съм да мисля и анализирам опита“ (мисли).
  • 2. Обработване на информация:
    • „Аз обичам да се включвам“ (действие) или „Трябва да помисля, преди да се включа“ (рефлексивно наблюдение);
    • „Аз обичам да експериментирам“ (действие) или „Обичам да анализирам нещата и да ги оценявам на части“ (рефлексивно наблюдение);
    • „Харесва ми да поемам рискове“ (действие) или „Обичам да подлагам нещата на оценка“ ((рефлексивно наблюдение)

 

Според комбинацията Ви „сетива - действие“ или „сетива - рефлексивно наблюдение“ , Вие сте съответно „Изпълнител“ или „Мечтател“. Ако комбинацията Ви е „абстрактна информация -  действие“, Вие сте „Взимащ решения“, а ако комбинацията е „абстрактна информация -  мислене“, то Вие сте „Мислител“.

Моделът на Колб показва, че в процеса на учене, както при деца, така и при възрастни, участват фактори като наличния опит, потребността този опит да се разшири и обогати, желанието и мотивацията за търсене на нови възможности, намиране на отговори и разрешаването на проблеми. Ние учим активно не само, когато се обучаваме в някаква нова материя или виждаме нови за нас неща. Много активно учим например, когато трябва да се адаптираме към нова среда - училище, семейство, приятели, работен екип. Или, когато сме изправени пред предизвикателна задача, житейска или професионална. В такива случаи, умението да комбинираме и използваме различни стилове е доказателство за личностна зрялост и гъвкавост.

 

Кой е „скритият“ участник в процеса на учене? 

Научните изследвания показват, че умението да бъдем гъвкави и използваме различни стилове на възприемане и обработка на информация, взимане на решения, поведение и действие, значително се предопределят от нивото на нашата емоционална интелигентност (ЕИ). С развитието на постиндустриалното общество, бързите, комплексни културни промени и интензивността на информационния обмен превръщат емоционалните и социални компетенции в ключови предпоставки за успешното функциониране на деца и младежи, както и за тяхното продължаващо развитие като възрастни. Въпреки, че в миналото , и дори и в настоящето, социалните и емоционални умения рядко се считат за необходим компонент на образованието, те може да са много критични за придобиване на основния необходим ресурс от знания като четене, писане, математика, логика. Статистически анализ на връзката между нивото на емоционална интелигентност и нивото на когнитивни способности показва много силна корелация между двата феномена. Обратно, хора с ниска ЕИ може да имат затруднения при академичните занимания и ниска успеваемост както в академичен, така и в социален контекст.

 

Ако разгледаме някои от известните модели за изследване на емоционалната интелигентност: Модела на Саловей и Майер, който разглежда ЕИ като способност, или Модела на Петридес и Фърнам, който се базира на разбирането, че ЕИ е вродена личностна черта на индивида, или смесения Модел на Голман, който извежда ЕИ като основни компетенции за разпознаване и управление на собствените емоции и емоциите на другите, ще видим, че във всеки един от тях присъстват елементи, или процеси като: възприемане на емоциите, разпознаване и интерпретация на емоциите, приемане, осмисляне, самоосъзнаване, регулация, използване на емоциите с цел справяне и адаптиране към условията на средата. Също, емоционалност към другите - емпатия, възприемане на емоции, изразяване на емоции, социални взаимоотношения, отговорност.

 

Моделите за изучаване на ЕИ показват, че изразяването (или, обратно, неизразяването, потискането) на емоции невинаги означава, че ние умеем да ги разпознаваме, регулираме и използваме ползотворно, за да учим и да се развиваме. Постоянната динамика на емоциите често може да ни вкара в „ефекта на пумпала“ - центробежните сили ни въртят и усещането ни за движение е наситено, но това не означава, че емоциите ни са регулирани – и това въртене се превръща в движение без промяна и развитие! За да сме продуктивни и удовлетворени от процеса си на учене и развитие, е много важно да познаваме емоциите, които ни мотивират да учим, и стимулират този процес, и емоциите, които ни завъртат в безкрайната въртележка на повтарящи се нежелани житейски събития!

 

В статията са използвани материали от:

  1. Книгата „WHAT WE KNOW ABOUT EMOTIONAL INTELLIGENCE. How It Affects Learning, Work, Relationships, and Our Mental Health“, Moshe Zeidner, Gerald Matthews, and Richard D. Roberts, 2009.;
  2. Научно-изследователски доклад: „Sub-threshold autism traits: The role of trait emotional intelligence and cognitive flexibility“, Elif Gokcen, Konstantinos V. Petrides, Kristelle Hudry, Norah Frederickson and Luke D. Smillie;
  3. „On the Correlation between Emotional Intelligence and Learning Styles: The Case of Iranian Academic EFL Learners“, Parviz Alavinia, Urmia University, Iran;
  4. Въпросник „Определяне на стила на учене по метода на Колб“, Фондация за развитие на ЕИ;
  5. Материали от Сертификационно обучение по ЕИ на „Фондация за развитие на ЕИ“, акредитирано към ISEI, New York, USA