Мозъкът е една огромна галактика. В нея звездите – невроните, са повече от 86 милиарда и всеки един е важен за правилното функциониране на нашето тяло. Първоначалото на всичко случващо се в организма идва от мозъка. Секрецията на хормони, движението, функцията на различните органи, паметта, мисълта и всичко, правещо ни хора, започват оттам. Емоциите също.


Промяна във връзката между отделните неврони или пък загубата на такива води до нарушения, които могат да се проявят както физически, така и само на ниво психика. Психичните заболявания са много разпространени напоследък, особено последната една година, прекарана в по-особени условия, променящи нормалното ежедневие, което сме свикнали да водим. Измежду възрастните и подрастващите, броят на психичните разстройства, като депресия и тревожност, тенденциозно нараства във връзка с промените в социалното и битовото ежедневие. Много от тези разстройства се характеризират с промени в емоционалното положение на човека и както е казал Честър Карас: „Емоциите са като обектив. Те дават фокус на думи и идеи, които иначе биха останали скрити.“ Кой стои зад този обектив?


Емоции като страх, тревога и гняв обикновено са съпроводени с промени и във физическото състояние на човека. Наблюдават се учестен сърдечен ритъм, разширени зеници, повишено кръвно налягане, зачестено дишане – така наречените, възбудни отговори. Тези отговори се различават по сила, при хора с психични разстройства и учени здравния факултет на университета на Северна Каролина, САЩ, проучили частта от мозъка, виновна за реакциите.



Знае се, че амигдалата, още наречена бадемовидно тяло, играе важна роля при различни защитни механизми, като гняв, тревожност и страх. Тя е част от лимбичната система, отговаряща за емоциите, породени от различни миризми и неприятни гледки. Учените изследвали определен регион от амигдалата – BNST (Bed nucleus of Stria Terminalis), който в предишни проучвания, доказано повлиявал страховите състояния. 


Използвайки нова визуализационна техника – двуфотонен микроскоп, учените изследвали въпросното ядро в експериментални модели, стимулирани с миризми и други фактори, причиняващи приятни или тревожни емоции, т.е. причиняващи и възбудни отговори. Активността на невроните в ядрото била акомпанирана от разширяване на зениците и забързване на сърдечния ритъм на моделите. За да докажат, че невроните играят основна роля в тези процеси, бил използван и оптогенетичен метод, базиращ се на светлинен контрол на генетично променени клетки. Оптогенетичната стимулация повишила тревожността на животниските модели, докато намалянето на стимулите я понижили. 


Учени установили, че специфичните неврони, в този център не са еднакви. Те имат различни реакции на положителните и отрицателните стимули и следващата задача на учените е да класифицират всички подвидове.


Резултатите дали идея за нова цел в изготвянето на лекарствени препарати срещу депресия, тревожност и други психични разстройства, обхващащи десетки милиони възрастни в САЩ.


Научният труд е публикуван в Cell Reports.