Психозата е любопитен симптом в голям брой психични заболявания. Добил значителна общественост термин, той рядко се използва по предназначение. Често си служим с него, когато някой се държи нерационално, реакциите му към заобикалящия свят са немотивирани (например отоваря с агресия на неутрален или дори мил поздрав) и ни се струва, че е загубил връзка с реалността.


В действителност тези разбирания не са точни, защото при това отклонение пациентът има нарушено чувство за реалност – неспособен е да разграничи фантазиите си от реалността. Колкото може с това си отклонение той да ни уплаши или стресне, толкова можем и ние да предизвикаме страх у него, без да сме проявили нападателно поведение – стига той да си помисли, че имаме такива намерения, за него това става реалност.


Психозата може да бъде както краткосрочна – за часове или дни, така и продължителна – месеци до години. Проява на широка група психични (а и не само) заболявания, тя винаги е категоричен белег, че съществува болестен процес и трябва да се търси лекарско съдействие.



Ако човек от обкръжението Ви – близък, приятел или колега – започне да проявява белези на психоза, то той не трябва да бъде подложен на подигравки, нападки и социална изолация. Правилният подход е да го заведете на психиатър. Поради естеството на разстройството, самият болен не осъзнава, че има болест и няма сам да потърси лекарска помощ.


Ето част от болесите, които могат да стоят зад психозата:

1. Психотично разстройство, дължащо се на телесно заболяване

Счита се, че основни негови черти са изявените халюцинации и налудности, причинени директно от телесното заболяване.


Разбира се, наличието на телесно заболяване не изключва отделното съществуване на друга, психична болест. При свързаната с телесно заболяване психоза обикновено се наблюдава успоредност на обострянията и симптомите. Когато въпросната болест е известна, асоциацията е по-лесно да се направи и често с нейното излекуване се прекратяват и психотичните симптоми.


„Коварно“ състояние е, когато телесната болест не е известна, а силно изявената психоза още повече отвлича вниманието. Опасното в случая е, че околните може да неглижират болния или директно да го отлъчат и той да не потърси медицинска помощ своевременно.


Болести, проявяващи се с психоза, могат да бъдат:

  • Неврологични – хематом в черепната кутия, неоплазми, менингит, енцефалит, епилепсия – особено темпорална, множествена склероза, мозъчно-съдова болест и др.;
  • Ендокринни – крайни хипер- или хипофункции на щитовидната, паращитовидните и надбъбречните жлези;
  • Метаболитни състояния – хипоксия (недостиг на кислород), хиперкапния (повишено количество въглероден диоксид), хипогликемия (поради гладуване или свръхдозиране при лечение на диабет), чернодробна и бъбречна недостатъчност, водещи до натрупване на токсични вещества в кръвта.
NEWS_MORE_BOX

 

Смята се, че състоянието не се диагностицира достатъчно често и психотични симптоми могат да се срещат при до 20% от пациентите с нелекувани ендокринни заболявания, до 15% при болните със системен лупус еритематозус, засягащ центраната нервна система и в до 40% от болните с темпорална епилепсия.

2. Индуцирано от вещества психотично разстройство

Психоза могат да предизвикат различни наркотици, алкохол, лекарства и токсини. Освен като тяхна проява, психозата може да се появи и при откъсването от тях като белег на абстиненция.


Този вид психоза може да не се прекрати веднага, след като се отстрани причинителят. Известно е, че предизвиканата от вещества като амфетамини и кокаин психоза може да персистрира със седмици, въпреки отстраняването на причинителя и лечението й.

3. Психични разстройства

Когато произходът на психозата е психично заболяване, в началото невинаги може да се каже кое е то и каква ще бъде еволюцията му. Специалистите обръщат внимание на това дали заболяването е остро – тоест симптомите от нормалност до явна психоза са възникнали в рамките на 2 седмици, дали има наличие на свързан с разстройството остър стрес и наличието на съпътстващи симптоми.


Острото преходно психотично разстройство обикновено има добра прогноза и не оставя последици. Такова остро състояние обаче може да се съпътства от шизофренни симптоми, и ако продължава повече от месец диагнозата е по-вероятно да е шизофрения.


Налудното разстройство продължава месеци наред и от шизофренията се разграничава чрез съдържанието на налудните идеи – в този случай те не са напълно фантастични и невъзможни, както е при шизофренията. Друга характеристика е, че извън сферата на налудната идея, пациентите имат нормално функциониране.