Има значителна разлика между намерението да се докладва за сексуален тормоз на работното място и реалното действие, доказва проучване на Рейчъл Гудуин от Щатския университет на Юта, САЩ, публикувано в Journal of Experimental Social Psychology


Хората са много по-склонни да кажат, че ще подадат сигнал за сексуален тормоз, отколкото действително да го съобщят, са констатациите на екипа сред проведен научен експеримент. Голяма част от участниците в изследването им споделили, че биха доклавали за неприемливото поведение, ако станат свидели на такова, но в действителност много малка част от тях са го направили при предоставена възможност. 


Експериментът включвал попълване на информация за личните характеристики и ценности на участниците, проведена онлайн ситуация на екипно инсценирано неетично служебно поведение и последваща дискусия, включваща възможност за докладването му.



Рейчъл Гудуин и екипът ѝ разкриват някои личностни фактори, които определят вероятността даден човек действително да реагира и съобщи за сексуален тормоз, ако стане свидетел на такъв.


Ето част от тях:

  • Хората с висок морал са много по-склонни да се изправят срещу несправедливо поведение уронващо достойнството на някого на служебното място, докато при личностите с нарцисизъм това е точно обратното, те е малко вероятно да реагират и докладват за такъв случай.
  • Жените са по-склонни да съобщят за случай на сексуален тормоз.
  • Тези, които биха реагирали незабавно срещу подобен тормоз или да го докладват по-късно, всъщност са и хората, които са най-склонни да нарушават социалните норми
  • Личните ценности също са от значение. Например лоялната личност е по-малко вероятно да се противопостави на подобна несправедливост, докато тези, които ценят чесносттта, е по-вероятно да се противопоставят на неприемливото поведение на работното място.

Въпреки че изследването има своите ограничения, то дава основание да се търсят факторите, които създават възможността за сексуален тормоз. В това число влиза и начинът, по който организациите изграждат условия за споделяне на подобни прояви и предприемане на действия. Освен случаите на сексуален тормоз, в тази група могат да бъдат разглеждани и случаите на етническа, полова дискриминация и др. 

 

Под сексуален тормоз се разбира "всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка". Това определение е залегнало в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на съвета на Европейския съюз за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите – дял 1, Общи разпоредби, член 2, точка 1, г.