Най-разпространеното разстройство в детска възраст може сериозно да наруши ежедневието и реализацията на детето, ако то се неглижира.

 

Хиперкинетичните разстройства са най-рапространените в детска възраст и най-честите психични проблеми в училищна възраст. Според международната класификация на болестите, използвана и в нашата страна, хиперкинетичните разстройства са сборна категория от няколко субтипа, която е в известна степен аналогична на категорията на разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.


 

Последната категория се използва в страни като САЩ, Австралия, Канада и други, където е приложена различна система за класификация на психичните заболявания. Тези уж маловажни подробности имат голямо значение, тъй като двете системи имат различни критерии за поставяне на диагнозата.

 

И така, докато разпространението на хиперкинетичните разстройства в европейските страни е около 1,5% у децата в ранна училищна възраст, то в САЩ, където критериите за диагнозата са по-малко, тя засяга 5% от децата.

 

Хиперкинетичното разстройство засяга повече момчетата, отколкото момичетата, и се открива по-често у семейства с фамилна дисфункция, родители с психиатрично разстройство, живеещи в бедност, както и в градското население като цяло.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Причините


Обръща се внимание на био-психо-социалния модел – тоест комбинираното влияние на биологични, психични и социални фактори, води до проява на разстройството.

 

Счита се, че има силен генетичен компонент за възникването му. За виновни се подозират нарушения в гените, свързани с предаването на допаминовите сигнали в главния мозък. Допълнително, освен допамина като виновник за възникването на разстройството, се разглежда и серотонинът, който може да участва в проявата му. Невроизобразителните средства демонстрират ниска допаминова активност и загуба на нормалната мозъчна асиметрия.

 

Прояви на хиперкинетичното разтройство


Налице са нарушения в изпълнителните функции – нарушени са контролът и регулацията на бодростта и поддържането на устойчиво внимание. Децата имат по-ниска способност да отлагат или потискат неподходящи действия; затрудняват се да преценят ситуацията и да планират бъдещето.

 

Началото е в ранното детство, преди навършване на 7-годишна възраст – независимо от това, че диагнозата обикновено се търси и поставя след тръгване на училище.

 

Невниманието се отнася до цялостния стил на поведение, а поведението има известна хаотичност, без устойчивост и постоянство на действията. Причината диагнозата да се поставя в училищна възраст е тази, че симптомите се засилват, а и по-добре проличават при появата на по-структурираните обучителни занимания.

 

С нарастването на изискванията в училище проблемите във вниманието и импулсивността започват да пречат на обучението, адаптацията на детето и на отношенията му с връстниците. У едно такова дете, станало вече възрастен, ще се открие трудност в завършването на започнатите задачи, субективно усещане за неспокойствие, нетърпеливост и висок риск от инциденти.

 

Диагнозата


В ранна детска възраст е трудно разстройството да се разграничи от нормалните варианти на деца с „труден темперамент“. Поставянето на диагнозата е след комплексно оценяване на състоянието на детето, включително и в неврологично и телесно отношение.

 

Съществуват критерии, сред които са:

  • Разстройството трябва да се проявява в повече от един контекст от живота на детето – в дома, в училище, в отношенията с връстниците, по време на самия преглед;
  • Симптомите трябва да продължават повече от 12 месеца и да нарушават ежедневието на детето и семейството.
  • В училищна възраст съществуват и специфични оценъчни скали.
  • В съображение влизат и други психични заболявания в детска въраст, както и телесни такива, които могат да се проявят с хиперкинетично поведение – епилепсия, мигренозно главоболие, астма и алергии, хематологични заболявания, диабет, злокачествени образувания и др.

 

Лечение


Статистиката разкрива, че пред нелекуваните деца има недобра житейска перспектива и се очаква часат от тях да се превърнат във финансова и социална тежест, поради усложненията на разстройството.

 

Между 60% и 70% от децата с хиперкинетично разстройство продължават да имат симптоми и през юношеството, а между 40% и 60% от тези юноши ги имат и като възрастни.

 

Съвременният подход се базира на мултимодална интервенция, при която се съчетават психологично и фармакологично лечение. Съществетно значение за успеха на терапията има това да се включат както семейството, така и училището.

 

Използват се лекарства, които увеличават нивото на допамина (което е ниско при това разстройство). При тях обаче трябва стриктно да се следят кръвното налягане и пулса на детето, тъй като съществува риск от кардиоваскуларни усложнения.

 

Основни и задължителни са психосоциалните интервенции – родителският тренинг и когнитивно-поведенческата терапия – като 2/3 от децата могат да бъдат лекувани и единствено с тях без медикаментозна намеса.