Да се безпокоим е част от живота ни. Това е естествена функция на ума в резултат на желанието ни да предвидим бъдещо благополучие от настоящите си постъпки. Безпокойството в малки количества се смята дори за необходимо, действа мотивиращо за планирането на поредица стъпки, водещи до успех и подобряване на способностите.


Когато обаче безпокойството стане неотменна част от ежедневието и обсеби всяка мисъл при предприемане на каквото и да било действие, то вече границите на нормата са надхвърлени. Излишната тревожност засяга и „вади от строя“ не малко души. Например, 15 % от американците (САЩ) страдат от една или друга форма на психично разстройство, които включват безпокойство, фобии, натрапчиви мисли и панически атаки.


Когато един човек изпадне в състояние на постоянна тревожност, следва да се запита защо се безпокои толкова много. Да се признае истинската причина помага да се намери начинът, който ще изведе от състоянието на „омагьосания кръг мисли“.


Има случаи, в които безпокойството се изразява в пристъп на паника, предизвикан от силно чувство за подтискане. При панична атака пулсът се ускорява, възможно е да се изпита болка и тежест в гърдите. Дишането става затруднено, тялото трепери, ръцете са студени и лепкави.


При панически пристъп тялото, сякаш е извън контрол. На засегнатия му се струва, че полудява или че няма да преживее състоянието.


Причината за пристъпа в повечето случаи не е непосредствена и явна. Той се появява в период на силно напрежение и допълнителен стрес. Продължава няколко минути.


Има форма на безпокойство, чиито прояви не са така явно изразени, но са широко разпространени.


При някои хора проявите на безпокойство се изразяват в чувството, че са следени, наблюдавани или ограничавани от други. В умерените случаи засегнатият взима предпазни мерки за самосъхранение, странни за околните. В по-сериозните случаи се стига да изтощение и социално изолиране.


Друга форма е постоянният негативизъм и изпадане в порочен цикъл на мислене от вида „ако беше станало така...“. 


Постоянната тревожност като краен резултат води до изтощаване, липса на енергия, интереси и желание за живот. При това състояние се наблюдава честа промяна на настроението. Има хора, които са с темперамент, който предразполага към емоционални разстройства.



Небрежното отношение към проблема води до невъзможност да се контролира състоянието. Патологичното безпокойството накърнява работния процес и личния живот, дори когато се отделя достатъчно време за почивка и занимания за разтоварване от стреса. В този случай е повече от препоръчително да се направи консултация с компетентен специалист, който да помогне за преодоляването на проблема.


Терапията се определя според индивидуалния случай. Обикновено се използва комбинация от методи и техники.


Когнитивната и поведенческата терапия фокусира усилията си върху разбирането на проблема на пациента и намирането на реалния източник на безпокойство. Изучават се техники, посредством които засегнатият може да разпознава нелогични връзки в мисленето си и да може да прави реална преценка при попадането в дадена  ситуация.
Овладяват се начини за контролиране на дишането и отпускане на мускулите при тревога, две необходими техники за предотвратяване високото артериално налягане и учестен пулс.


Съществено място има релакс тренингът. Той представлява сбор от техники, които допълват гореспоменатите и представляват един вид съзнателно изместване на мисленето в друга посока с цел предотвратяване на задълбочаващото се тревожно мислене.


При някои се препоръчва избягване на първичните източници на безпокойство, докато се стабилизира състоянието.


Възможна е и медикаментозна терапия, но трябва да се има предвид, че действието на антидепресантите е по-ефективно в комбинация с психотерапевтичните методи.