Храненето има безспорна биологична функция. При човека обаче, то изпълнява още и важна психологична, комункативна и социална роля и може да бъде контролирано съзнателно. Ето защо, бидейки част от волевата дейност на личността, поведението на хранене може да се влияе силно от личностовите убеждения, волята и да стане обект на болестен процес.


Последното важи и за двете крайности – както болестното въздържание, така и необоснования биологично свръхприем на храна.


Разбира се, културните особености на епохата, в която живее човек, се отразяват върху неговата личност, и по този начин са придавали различни мотиви за въздържането от храна – като средство за оказване на натиск (гладни стачки), признак на божествена намеса, метод за душевно извисяване (аскетична религиозна традиция), зрелище и др.



От друга страна влечението на човека към храната и склонността му към свръхконсумация (склонност, с която мнозина водят ежедневна битка) са негова еволютивна черта, изградила се като отговор към честите оскъдици на храна в историята. Известно е, че от дълбока древност човекът е търсил и описвал методи за справяне с последиците от преяждането и за очистване на организма.


Като отделно заболяване гадуването е описано в медицинската литература преди около 3 века. Английският лекар R. Morton през 1689 год. дава следното определение – „болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи, при което болният изглежда като скелет, облечен в кожа, независимо, че липсва каквото и да е телесно заболяване.“


Булимията пък е включена в класификационните системи на болестите още през XVIII век като пристъпи на преяждане с последващо повръщане и усложнения като припадъци, гърчове, разрушени зъби и др.

 

NEWS_MORE_BOX


Днес, подкрепени от напредналите знания и методи на медицината, можем много по-задълбочено да разглеждаме причините за възникването на хранителните разстройства и да вникнем в същността им.


В наши дни е известно, че разстройствата на храненето за многофакторно обусловени – взаимодействието на множество фактори от биологично, психологично, семейно, социално и културно естество в различни комбинации помежду си играят ролята на предразполагащи, отключващи и поддържащи заболяването.

Предразполагащи фактори

Международни мащабни проучвания разкриват водещата роля на наследствеността – според тях тя е отговора за 58 до 80% от предразположеността към развитие на хранително разстройство. Това се затвърждава от изследванията при близнаци, които са открили 65-70% конкордантност за еднояйчните такива (носители на идентична генетична информация), за сметка само на 12% при двуяйчните. Наличието на болен от хранително разстройство член на фамилия носи 20 пъти по-голям риск за развитие на заболяването и сред неговите родственици.


Наличието на генетична заложба за този род разстройство обикновено се проявява в пубертета под въздействие на половите хормони и представлява риск за развитие на заболяването при определени обстоятелства в живота – обикновено свързани със стрес.


Мисълта в нашите мозъци протича благодарение на електричество и специални вещества – невромедиатори – предаващи сигналите между невроните. Установено е наличието сред засегнатите на генетично заложени особености в мозъчните им невротрансмитерни системи. Така, при тях особеност на серотониновите рецептори, предопределяща повишена серотонинова активност, се открива трайно както преди развитието на заболяването, така и след излекуването му.


Друга особеност в невротрансмитерните системи при засегнатите от хранителните разстройства е дисфункцията на допаминовата система, причиняваща анхедония – по-ниското ниво на допамин прави подтика към храна и други удоволствия по-малък, склонност към ритуализиране на поведенията, намалена чувствителност към качествата на храната и слабо удоволствено изживяване от нея, както и една по-генерализирана неспособност за преживяване на непосредствено удоволствие от обичайните за човека базисни възнаградители като храната, секса, справянето в живота и печалбата.


Очаквайте повече за психо-социалните фактори в следващата статия.