Тревожността е психологично или умствено разстройство, което се поражда както от наследствени, генетични фактори, така и от текущото състояние на организма. 
 
Добър пример е невротрансмитерът серотонин – нарушения в общото му телесно съдържание и нивата му на биологична активност могат пряко да доведат до тревожност и депресия, поради което медикаменти, повишаващи отделянето му често се предписват за контриране на подобни състояния.
 
Хормоните също играят важна роля в проявата на тревожни разстройства. Наличието на подобни психологични нарушения въпреки прилагането на ефективни поведенчески страгии за борба със стреса, често сочат за наличието на нарушен хормонален баланс.
 
Чувствата на тревога, нервност, несигурност, страх, самовглъбяване и депресия често се пораждат, когато тялото и умът биват насилени да функционират правилно докато са подложени на продължителен стрес.
 
Сред основните хормонални виновници за състоянието е т.нар. „хормон на стреса“ - кортизол. Eдна от основните му функции е да доставя допълнителна енергия на тялото при стресови ситуации. Посредством активиране на глюконеогенезата в черния дроб, той осигурява нужната енергия с отделяне на допълнителни количества глюкоза. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Тази енергия се мобилизира за изпълнение на инстинктивната реакция „битка или бягство“ при разпознаването на стресов фактор от заобикалящата среда, уплаха, гняв, страх и други негативни емоции. Натрупването на високи нива на кортизол и неусвоена енергия обаче водят до затруднения в контрола над поведението, взимането на решения и формирането на логически връзки, понижава се и възможността за привикване на вече съхранени спомени, характерни са нерешителност и несигурност на действията. Тези психологични ефекти описват почти изцяло генерализираното тревожно разстройство.
 
В допълнение - колкото повече кортизол се отделя в тялото, под влияние на стресова стимулация, толкова повече се уврежда регулационния механизъм на хормона - твъде честия и силен стрес може да доведе до продължителен дисбаланс в нивата на кортизол.
 
Хормоните на щитовидната жлеза също играят важна роля в тревожността. Според статистика от 2014 г., близо 1 милион българи страдат от нарушена функция на щитовидната жлеза. При хиперфункция на жлезата, когато се отделят твърде много тиреоидни хормони, те стимулират ускоряване на метаболизма, хипервентилация и учестяване на сърдечния ритъм. В комбинация със стресови фактори, състоянието води не само до тревожност и превъзбуда, може да настъпи дори паническа атака. Хипофункцията, от друга страна, води до нарушаване на мозъчната неврохимия, свързано с появата на множество депресивни състояния, понеже нормалните нива на тиреоидни хормони имащ защитна функция за мозъчния неврохимичен баланс.
 
При наличие на депресивни или тревожни разстройства и невъзможност за контрол над емоционалните изблици, въпреки положени усилия за промяна в поведението, се съветва консултацията с ендокринолог – подобни поведенчески прояви могат да са симптоми на нарушен хормонален баланс.