Въпреки че хомосексуалността е поведение, което е познато на човечеството вероятно от началото на съществуването му, индентифицирането на хомосексуалната ориентация или самоопределянето на сексуалната ориентация на дадена личност, датира едва от преди сто години.


Терминът секусална ориентация се използва за определяне на емоционалното, романтично или сексуално отношение на една личност към друга. Когато това отношение е насочено към човек от същия пол, ориентацията се определя като хомосексуална, независимо дали става въпрос за мъже или жени.


Като хетеросексуална ориентация се възприема обичайната връзка между мъж и жена. Има хора, които заради интереса им и към двата пола се определят като бисекуални.
 


Концепцията за сексуалната ориентация надхвърля представата за сексуално поведение. В нея освен усещанията и възприятията, се разглежда и самоопределянето на индивида независимо от това какво сексуално поведение практикува. Има хора, които смятат, че имат една или друга ориентация без да влагат конкретно разбиране за сексуално отношение.

 


Според специалистите човек не се ражда с една или друга ориентация, тя се изгражда според жизнения път на всеки. Нито може да се приема, че ориентацията е фиксирано отношение, то може да се промени в даден момент. Възможно е и дадена личност да преминава от една на друга ориентация през отделните етапи от живота си.


Хомосексуализмът – душевно заболяване ли е?
Според всички водещите световни организации на експерти за психично и умствено здраве, хомосексуалната ориентация не може да се приема като показател за душевно разстройство. От 1973 г. ръководството на американската асоциация по психиатрия премахват хомосексуалната ориентация от официалното ръководство за диагностика на менталните заболявания, действие което е повторено в научната литература въобще. Сексуалната ориентация не е критерии за определяне на болестно състояние или разстройство. Това е мнението на експертите.


На какво се дължи една или друга сексуална ориентация?
Нито един експерт не би могъл да определи причините, поради които един човек развива определена сексуална ориентация, било то хомосексуална, бисексуална, та дори и хетеросексуална.


Преди проявата на хомосексуалната ориентация се възприема като резултат от проблеми в детството, липса на стабилна семейна среда, затруднения в личностното психично развитие... Днес, подобно тълкуване се възприема като предразсъдък. Търсят се и биологични причини за проява на „нетипичното“ сексуално поведение. От научните разработки обаче не се откриват данни, които да уличат даден ген или биологична особеност за причина за хомосексуалността. Не могат да се изведат и правила от случаите на хора с „обратна ориентация“ по отношение на опита им в детството. Не може категорично да се каже, че неблагоприятната или благоприятната семейна среда в детството е повлияла за изграждането й, тези заключения са невъзможни дори  в случаите на насилие в детството, включително и сексуално.


Едно преживяно събитие не може да се смята за причина за изява на хомосексуална ориентация. Тя е резултат от продължителен процес на личностно развитие, което е уникално за всеки.

 

Втора част на материала