Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (или Attention deficit hyperactivity disorder, както е английското му наименование) е нарушение на нормалното функциониране и развитие на индивида, което се дължи на силно изразена тенденция към невнимание и/или импулсивна хиперактивност.

 

  • Невнимание означава, че човек се отклонява лесно от задачите си, липсва му постоянство, притежава затруднения при поддържането на фокус и е неорганизиран; като тези проблеми не се дължат на липса на разбиране.
  • Хиперактивност означава, че човек постоянно се движи или върши нещо, включително в ситуации, в които подобно поведение не се приема за подходящо.
  • Импулсивност означава, че човек извършва прибързани и необмислени действия: дори такива, които носят потенциална или реална вреда. Също така човек не е способен да контролира импулсите си и да отлага тяхното удовлетворяване.

Какво ново на фронта?


Въпреки че конкретните причини за развиване на хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието не са известни на научната общност, обширно изследване върху 3 242 лица успява да изолира 5 мозъчни области със забавено развитие. Публикувани в The Lancet Psychiatry, резултатите са изведени от разликите в мозъчната структура на 1 713 пациента, страдащи от разстройството, и 1 529 здрави индивида. Всеки един от участниците в експеримента е подложен на магнитно-резонансна томография, по време на която са наблюдавани общо 7 региона, за които медицината допуска, че са корелирани със състоянието: част от базалните ганглии, таламус, каудато ядро, путамен, амигдала, прилежащо ядро и хипокамп.

 

Данните показват, че както общият обем на мозъка, така и 5 от посочените региона са по-малки при хора с хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието: каудато ядро, путамен, амигдала, хипокампус и прилежащо ядро. Наблюдаваните различия всъщност се оказват прекалено малки (в рамките на няколко процента), но благодарение на обширния характер на проекта се вижда, че са по-отчетливи при децата, отколкото при възрастните.

 

Стигмата

Стигмата, като цялостна конструкция, представлява модифицируем, но хроничен и културно формиран стресов фактор. Обикновено, тя е израз на дискредитиращ стереотип, основан върху неправилно възприета асоциация между група от хора и неблагоприятни характеристики и типове поведения. Поради самата си специфика, разстройството е свързано с редица емоционални и образователни проблеми покрай неспособността да страдащия от него да се адаптира към социалните норми. Ето защо хората с хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието са удобен обект на публично стигматизиращо отношение. Пример за това е масовото третиране на деца, страдащи от състоянието, като "просто проблемни" (например, идващи от бедни семейства) и като "жертви" на "лошо родителство" (например, прекомерно гледане на телевизия).

 

Въпреки че цитираното изследване не ни информира за механизмите на развитие на разстройството, то свидетелства, че подобна комбинация от невнимание, хиперактивност и импулсивност, опира да неврологични, а не просто поведенчески фактори. „Определено това не е така и се надяваме, че нашата работа ще допринесе за по-доброто разбиране на разстройството", завършват авторите. Ще са необходими бъдещи мета-анализи, за да се изследват ефектите от медикаментите, както и развитието на обемните разлики в мозъчната структура.