Епилепсията се характеризира с повишена електрическа активност в мозъка, което води до временно нарушение на комуникацията между невроните в мозъка. Обикновено епилептичните кризи са краткотрайни и могат да засегнат както някоя определена зона в мозъка, така и да го засегнат цялостно. Тази нарушена комуникация между невроните може да се проследи чрез електроенцефалограма - ЕЕГ, която позволява да се проследи мозъчната дейност.

 

Причините за епилепсия не са напълно изяснени и в 60% от случаите специалистите не могат да определят точната за развитие на заболяването. Предполага се, че в 10 до 15% от случаите причината е генетично унаследяване или предразположеност в някои от семействата. Учените свързват някои от видовете епилепсия с неправилното функциониране на някои гени. Въпреки това за по-голямата част от случаите, генетичните фактори са само част от цялостната патогенеза на заболяването. Някои гени могат да увеличат чувствителността на пациентите към факторите на средата, които могат да предизвикат гърчове.


 

В по-редки случаи епилепсията може да се дължи на:

  • Тумор на мозъка;
  • Усложнение след инсулт;
  • Усложнение след черепно-мозъчни травми.

При травмите на мозъка се образуват белези, на мястото на засягането, които могат да се формират в мозъчната кора и така да променят функциите на нервните клетки. Понякога може да има голям период от време между мозъчната травма и развитието на епилепсия. Освен това е важно да се отбележи, че диагнозата епилепсия се поставя при наличие на повтарящи се кризи, съпроводени с конвулсии. Смята се, че при пациенти над 35-гозишна възраст, водещата причина за епилепсия е инсултът.

 

Някои инфекциозни заболявания също могат да предизвикат епилепсия:

  • Менингит;
  • СПИН;
  • Вирусен енцефалит.

Понякога епилепсията може да се дължи на увреждания, които са възникнали още преди раждането - по време на вътреутробната развитие. Преди раждането плодът е много чувствителен към наранявания и увреждания на мозъка, които могат да бъдат предизвикани от фактори като:

  • Инфекция на майката;
  • Недостатъчно и непълноценно хранене на плода;
  • Недостатъчен приток на кислород.

Тези увреждания на мозъка при плода могат да доведат до епилепсия или церебрална парализа впоследствие. Някои нарушения в развитието също се свързват с по-високата честота на епилепсия при засегнатите пациенти. Такива са неврофиброматоза и разстройствата от аутистичния спектър.

 

Референции:

https://www.passeportsante.net/fr/Maux/Problemes/Fiche.aspx?doc=epilepsie_pm