От малки ни учат да бъдем добри. Уви, насърчаването на децата в позитивна посока, не се базира само на напътствия, а и на примерите, които те получават, на средата, в която растат, а и генетично заложеният им нрав. В днешно време ежедневието е претъпкано и толкова забързано, че често не си даваме сметка как постъпваме с другите, какъв привкус оставят действията ни и как изглеждат реакциите ни в очите им. Проблематиката на нещата не е в самия проблем, а в реакцията ни.


Отдавна се говори, че лошите емоции, например гняв, вредят на тялото. Обикновено те са съпроводени със стрес, който доказано вреди на организма и води до различни отклонения в нормалната физиология на човешкото тяло. 


„Пожарът“ в главите ни се асоциира с „изгаряния“ в сърдечносъдовата система, доказаха учени. Както е казал Сенека: „Яростта, когато е неконтролирана, е по-болезнена, от нещото, което я причинява.“



Според проучване, проведено от университета „Бейлър“, публикувано в Psychophysiology, циничната враждебност увеличава риска от кардиоваскуларни проблеми.


В изследването взели участие почти 200 студента. Били проведени две лабораторни изследвания на участниците в интервал от 7 седмици. Били направени и други тестове, един от които 15-минутен стрес тест


Доброволците били поставяни в ситуации, причиняващи неудобство и стрес. По време на симулация били измервани различни показатели, като кръвно налягане, пулс и др.


Екипът наблюдавал три типа враждебност в реакциите. Когнитивна, която включва циничната враждебност; емоционална враждебност, асоциирана с хроничен гняв и поведенческа враждебност, включваща вербална и физическа агресия. 


Учените не успели да намерят връзка между реакцията на стресовата ситуация и емоционалната и поведенческа враждебност. Александра Тайра, автор на проучването, твърди, че това не означава, че те са безобидни, а че влияят на състоянието на организма по друг начин.


За разлика от тях, когнитивната враждебност крие своите рискове. Тайра обяснява как протича обикновено реакция на повтарящи се стресови стимули. Обикновено с всеки следващ стимул, реакцията намалява. Има хора, при които това не се случва. Те реагират на стресовия стимул с еднакъв интензитет на реакцията всеки път, като това доказано оставя отпечатък върху сърдечносъдовата система. По-рано, през 2014, било установено, че проблемите с гнева могат да доведат и до неврологични смущения, например деменция.


Други учени пък смятат, че негативното мислене има и положителна черта, например при песимистите. Защитният песимизъм може да бъде удобен за развитие на стратегии, в ситуации, които имат потенциал да завършат зле. 


Въпреки това е важно да контролираме реакциите си на негативните аспекти от ежедневието, да слагаме граници на гнева си и да се научим да се адаптираме към промените. „Здрав ум, здраво тяло.“ са казали хората.

 

Източници:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/cynical-hostility-might-lead-to-cardiovascular-disease#The-prolonged-harm-of-cynical-hostility
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.1111/psyp.13681