Марихуаната представлява дериват на конопа, използван основно поради психоактивните си свойства. Над 400 активни вещества са открити в канабисните растения, като 60 от тях са уникални за самите тях и са известни под общото название канабиноиди. Най-изявеният психоактивен канабиноид е delta-9-tetrahydrocannanbinol (THC), водещ до появата на еуфория, релаксация, засилване на сетивните преживявания, намаляване на болката и наред с това разстройство в перцепцията и нарушение на вниманието и паметта. Друг известен канабиноид, проучван активно заради потенциалния си терапевтичен ефект в много от сферите на медицината, е т.нар. cannabidiol (CBD).

 

Действие на марихуаната в човешкия организъм


Влиянието на марихуаната се дължи на взаимодействието ѝ с два вида рецептора в човешкия организъм – т. нар. канабиноидни рецептори СВ1 и СВ2. Рецепторите СВ1 са разположени главно в мозъка и имат широко представителство в челната мозъчна кора (имаща отношение към инициативността, волята и др. важни функции), хипокампа (свързан с паметта и вниманието, емоциите), базалните ганглии и малкия мозък (основно свързани с движението), както и в стриатума (имащ отношение към появата на чувство за удовлетвореност). Други зони, където се откриват СВ1 рецепторите, са свързани с появата на тревожност, болка, сетивно възприятие, координация на движенията и ендокринна функция

 

СВ1 рецепторите потискат освобождаването на няколко невротрансмитера, в това число ацетилхолин (невро-мускулно предаване), глутамат (основен възбуден невротрансмитер), норепинефрин, допамин, серотонин, както и гама-аминобутирова киселина (GABA), която е основният инхибиращ невротрансмитер. Именно разпределението на тези рецептори е свързано и обяснява клиничния ефект на канабиноидите.

 

Рецепторите СВ2, от друга страна, са разположени в периферията (т.е извън мозъка). Специфична тяхна локация е имунната система (макрофаги, Т- и В-лимфоцити), периферните нерви, семепровода. СВ2 рецепторите участват основно в осъществяването на имунните и възпалителни реакции.

 

Абсорбция

Пътищата на администрация на марихуаната са два:

  • Инхалаторно  – в рамките на минути се абсорбира 10-35% от наличния активен канабиноид в марихуаната (ТНС). Максималната концентрация се достига в рамките на 8 минути;
  • През устата – началото на клиничните прояви настъпва от 1 до 3 часа след приема (не може да се предскаже със сигурност). Баосрбира се 5 до 20% от наличния активен канабиноид. Максимална концентрация в кръвта се наблюдава от 2 до 6 часа след поглъщането. 

В рамките на 5 дни, 90% от активния канабиноид се елиминира от организма. Продължителността на клиничния ефект зависи в по-голяма степен от разпределението на канабиноида в мастните депа, отколкото от неговия метаболизъм или елиминация.

 

Прояви на остра канабисна токсичност

  • Разстройство на координацията;
  • Намалена мускулна сила;
  • Отслабване на захвата с ръка;
  • Постурална хипотензия, т.е снижаване на кръвното налягане в определен стоеж и риск от синкоп;
  • Летаргия;
  • Понижена концентрация;
  • Забавяне на времето за реакция;
  • Провлачване на говора;
  • Конюнктивална инекция – зачервяване на конюнктивите;
  • Транзиторни психотични епизоди

Зависимост и абститентни прояви

При около 7-10% от хората, редовно употребяващи марихуана, се наблюдава появата на физическа и поведенческа зависимост. Риск съществува особено при ранно начало и редовна ежедневна/седмична консумация.


Симптомите на абстиненция, които могат да се наблюдават дори по-рано от 1 седмица след преустановяване на консумацията са:

  • Раздразнителност;
  • Неспокойство;
  • Безсъние;
  • Анорексия;
  • Гадене;
  • Потене;
  • Повишено слюноотделяне;
  • Повишена телесна температура;
  • Тремор;
  • Загуба на тегло

Изследване за употребата на марихуана

Съществува уринен тест за изследване и детекция на ТНС свързания метаболит – 11-nor-delta-9-THC карбоксилова киселина. Той може да бъде детектиран до 7 дни след еднократен прием и от 10 до 30 дни при хронична употреба. Резултатът показва консумацията или не на марихуана, но не корелира с количеството на прием или степента на клиничния ефект. Съществуват и други тестове за детекция на канабиноида, включително кръвен тест и проба от косата.

 

Лечение

Лечението зависи от наличието на застрашаващ момент, т.е остра токсична увреда, употребата на други субстанции, възрастта на пациента и придружаващите го рискови фактори и заболявания.

 

При остра токсикоза се налага мониториране на жизнените функции и овладяване на психотичната симптоматика (в случай, че е налице такава) с помощта на бензодиазепини. Консултацията със специалист е желателна, когато е налице хронична употреба и особено при юноши с маладаптивно поведение.