Кофеинът представлява най-разпространената и широко употребявана психоактивна субстанция. Основното действие на кофеина се базира на неговото влияние върху централната нервна система, а именно повишаване нивото на бодрост, енергия и концентрация. Наред с желаните поведенчески ефекти на кофеина, които се постигат при ниска до умерена консумация на последния (50-300 мг), високи дози от същия могат да повлияят негативно върху човешкото здраве. В краткосрочен аспект може да се прояви безпокойство, тревожност, нарушение на съня и тахикардия.


Кофеинът е основна съставка не само на кафето, но и на редица други хранителни източници, в това число чай, леки безалкохолни напитки, какаосъдържащи продукти, енергийни напитки и др. Съдържанието на кофеин в изброените е както следва:

  • Кафе – 71-220 мг / 150 мл;
  • Чай – 32-42 мг / 150мл;
  • Безалкохолни напитки – 32-70 мг / 330 мл;
  • Какаосъдържащи продукти – 4 мг / 150 мл.

*Стандартна чаша за кафе е с вместимост 150 мл



Действието на кофеина върху централната нервна система се основава най-вече на ефекта, който оказва неговият краен метаболит – т.нар. метилксантини. Последните блокират рецепторите за аденозин в определени участъци на мозъка, като по този начин вторично благоприятстват допаминовата невротрансмисия. Това обяснява и потенцирането, вследствие приема на кофеин, на поведенческите ефекти, които изискват допаминово участие.


Действие на кофеина върху нервната система

  • Влияние върху когницията - основното и значимо влияние на кофеина върху централната нервна система се основава на повишаване нивото на бодрост, на бърза обработка на съзнателната и несъзнателно постъпваща информация и бърза двигателна реакция;
  • Влияние върху цикъла бодрост-сън и циркадния ритъм – употребата на кофеин (най-често над 200 мг дневно) може значително да повлияе на съня. Основните ефекти са удължена фаза на настъпване на съня, скъсена обща продължителност на последния на фона на запазена дълбока фаза на съня. Влиянието на кофеина по отношение на съня е индивидуално и зависи и от нивото на ежедневна консумация;
  • Влияние върху главоболието – ретроспективни проучвания показват положителен ефект на кофеина, особено в комбинация с ацетаминофен и ацетилсалицилова киселина, по отношение на менструалната мигрена и мигрената, неасоциирана с менструацията. Положителен ефект се наблюдава от прилагането на кофеинсъдържащи препарати при повлияване на постпункционното главоболие, както и на хипничното главоболие (главоболие, което се явява по време на сън, обикновено в точно определен часови интервал и може да продължава 15 до 180 минути);
  • Влияние върху тремора – кофеинът може както да причини, така и да засили съществуващ вече тремор. Освен кофеина, бета-адренергичните медикаменти могат да имат също подобен ефект и трябва да се имат предвид;
  • Влияние върху болестта на Паркинсон – проучвания показват значително намаляване на риска от развитие на болест на Паркинсн на фона на кофеинова консумация. Обсъжда се вероятен невропротективен ефект на кофеина по отношение и на други невродегенеративни заболявания. Положителен ефект се наблюдава и при консумацията на 100 мг кофеин по отношение на т.нар. „freezing gait” – замръзване на походката. Въпреки, че след няколко месеца може да се развие толерантност по отношение на този ефкет на кофеина, последният отново може да се настъпи след двуседмичен период на прекъсване на кофеиновата консумация;
  • Влияние върху епилептичната активност – влиянието на кофеина в този случай не е еднозначно. От една страна, приетият в кратки срокове и особено в големи дози кофеин може да провокира епилептичен пристъп, от друга страна, хроничната консумация може да е има противоположен ефект. В обобщение, кофеинът не се разглежда като чест преципитиращ фактор за възникването на епилептична активност;
  • Влияние върху мозъчното кръвообращение – консумацията на кофеин съдържащи медикаменти се свързва с повишен риск от настъпване на мозъчен кръвоизлив – субарахноидално кървене и вътремозъчен кръвоизлив.