Болестта на Алцхаймер е необратимо, прогресивно мозъчно заболяване, което бавно разрушава паметта и мисловните умения на пациента и в крайна сметка способността му да изпълнява най-прости задачи. Учените продължават да разкриват сложните промени в мозъка, свързани с появата и прогресията на състоянието. Въпреки че по време на предклиничните стадии на болестта хората не проявяват видими симптоми, в мозъка протичат такива токсични промени, че около невроните се натрупват ß-амилоидни протеини и тау-протеини. Като резултат, здравите неврони спират да функционират, губят връзки с други неврони и умират. 

 

Първоначално, увреждането се случва в хипокампуса, част от мозъка, която е от съществено значение за формирането на спомени. Тази своя функция хипокампусът най-вероятно дължи на факта, че е една от двете области в човешкия мозък, в която протича неврогенеза след ембрионалното и неонатално развитие – процесът, по време на който се образуват нови неврони от нервни стволови клетки. 


 

В подкрепа на ролята на неврогенезата за мозъчната пластичност, заучаването на нова информация и паметта, нарастващите данни показват, че когнитивни дефицити, каквито се случват при невродегенеративни състояния като болестта на Алцхаймер, могат поне частично да се дължат на проблеми с механизма на неврогенезата. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Изследователски екип от Massachusetts General Hospital обаче установи, че физическите упражнения могат да осигурят онези условия, нужни на новите нервни клетки да оцеляват. Въпреки че неврогенезата принципно е индуцируема чрез лекарства и генна терапия, тестовете показват, че това не носи дълготрайни когнитивни ползи за изследвания субект. Причината за това е, че не е достатъчно просто да се стимулира раждането на нови клетки, а трябва самата невронна среда да бъде почистена от враждебните възпалителни процеси: нещо, което физическата активност може да направи.  

 

„В нашето изследване показахме, че упражнението е един от най-добрите начини за стимулиране на неврогенезата и след като установихме съпътстващите молекулярни и генетични процеси, разбрахме как да имитираме благоприятните ефекти чрез генна терапия и фармакологични агенти“, споделя Ръдолф Танзи, един от авторите на публикуваната в Science статия.