Всеки е запознат с усещането на тревожност – стомахът е свит на топка, челюстта е напрегната и стисната, а дори и да се лежи в спокойна обстановка – сънят не идва.
 
Тревожността е плод на активността на симпатиковата нервна система – тази част на нервната система, регулираща несъзнателните и неволеви действия. Именно на нейните плещи лежи товара на първичният инстинкт „битка или бягство“, обуславящ способността на човешкият организъм да реагира светкавично бързо на внезапни заплахи. Задействането на този инстинкт изпълва тялото с адреналин, което от своя страна подготвя организма за опасност: обонянието се изостря, мускулите и кръвоносните съдове се свиват, зениците се разширяват, кръвообръщението се фокусира върху белите дробове и сърцето.
 
Тази система не се задейства ежедневно, но всяка дейност включваща стрес, тревожност, усещания за гняв или страх, спазване на срокове и решаване на сложни проблеми активизира симпатиковата система до известна степен. Когато стресовите фактори от живота и околната среда започнат да се повтарят в ежедневието, много хора започват да изпитват хронична тревожност – подсъзнанието им е толкова стресирано, че приема дори по-слаби стресови фактори за заплашителни и активизира в различна стерен инстинкта „битка или бягство“.
 
Хроничната тревожност може да бъде придобита или наследствена, но във всеки случай влошава не само настроението на страдащите – пряко уврежда и здравето им.
 
Ежедневните приливи на адреналин увреждат сърдечната, мозъчната и мускулната тъкани на клетъчно ниво, водят до изменения на мозъчната неврохимия и могат да обострят почти всеки познат здравословен проблем. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Хронично стресираните хора имат по-високо кръвно налягане и са подложени на по-висок риск от сърдечносъдови заболявания – твърде честото свиване на кръвоносните съдове натоварва сърцето. Астма, мигрена, мъжко безплодие, стомашно-чревни проблеми и дори диабет тип-2 – всички те се обострят с времето поради непрекъснатата адреналинова стимулация.
 
Стресът уврежда човешкото здраве и на клетъчно ниво – хроничната тревожност се свърза от многобройни изследвания със скъсяването на защитните теломери, препдазващи хромозомите на клетките от увреждане. Това води до по-бързото им стареене и завишена податливост към мутации.
 
Стресът понижава и клетъчните способности за борба с оксидативно увреждане – вредното влияние на множество реактивни кислородни молекули, чието действие спрямо човешкото тяло е сравнимо с действието на ръжда върху стар метал. Оксидативният стрес води до дисбаланса на мозъчни химикали и невротрансмитери като серотонин и норепинефрин, които влияят на съня, настроението и емоционалната стабилност.
 
 
За допълнителна информация прилагаме следното видео: